10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
[населено място], 09.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2526 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №262/01.08.2016г. по т.д.№347/2016г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено решение №104 от 17.03.2016г. по т.д. №150/2014г. по описа на Смоленски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на [фирма] за осъждане на [община] да заплати на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД и Договор №111/17.09.07г. следните суми, а именно: сумата 26 174,72лв., с падеж 10.04.2012г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума от 10.04.2012г. до 05.12.2014г. в размер на 7 095,24лв.; сумата 26 174,72лв., с падеж 10.10.2012г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума от 10.10.2012г. до 05.12.2014г. в размер на 5 744,44лв.; сумата 26 174,72лв. с падеж 10.04.13г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума от 10.04.13г. до 05.12.14г. в размер на 4 409,35лв., сума 26 174,72лв., с падеж 10.10.2013г., ведно с обезщетение за забава от 10.10.13г. до 05.12.2014г. в размер на 3 075 лв.; сумата 26 174,72 лв. с падеж 10.04.2014г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума от 10.04.2014г. до 05.12.2014г. в размер на 1749,62лв.; сумата 26 174,72лв. с падеж 10.10.2014г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума от 10.04.2014г. до 05.12.2014г. от 415,68лв., или общо главница 157 648,31лв. и обезщетение за забава от 22 489,88лв., както и законната лихва върху главницата от 05.12.12г. до окончателното им плащане, като неоснователни и недоказани.
Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и e необосновано. Поддържа, че Пловдивски апелативен съд неправилно е приел, че разпоредбата на чл.17 от ГПК не е относима към предмета на настоящия спор, тъй като съдът не се е произнесъл по законосъобразността на административните актове, постановени в процедурата по възлагане на обществена поръчка, а относно валидността на сключения договор. Също счита за неправилен извода на съда, че са нарушени разпоредбите на чл.15 ал.2 т.8 от ЗОП, във вр. с чл.4 от НВМОП, което е довело до нищожност на сключения договор за обществена поръчка. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че възложителят е открил процедурата за обществена поръчка с предмет „строителство“, а е сключен договор с предмет, включващ и изготвяне на работни проекти. Касаторът поддържа,че сключеният на база проведената обществена поръчка договор е с предмет строителство, като включва и съпътстващи същото услуги, както и гарантиран резултат. Твърди, че предвид съществуващата непълнота в ЗОП, следва да се приеме, че когато предмет на поръчката е строителство, но включва в себе си и услуги, които произтичат от основния предмет на поръчката, то същата следва да се възложи като такава за строителство. Счита за неправилни също изводите на въззивния съд за нарушение на разпоредбата на чл.41 от НВМОП, както и преценката му относно значението на определената от възложителя стойност на поръчката. Според касатора тази стойност е прогнозна, а не лимитна, като в условията на поръчката не е поставено ограничение за участниците да предлагат ценови оферти, надхвърлящи тази стойност. Подробни доводи излага в касационната жалба, като моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените от него искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, като обуславящи изводите на въззивния съд: 1.Допустимо ли е с оглед нормата на чл.293 ал.3 от ТЗ, с цел освобождаване от отговорност по търговска сделка, позоваването на нищожност на договор за изработка, сключен след проведена и неоспорена по съответния ред процедура по възлагане на обществена поръчка, поради противоречието му с разпоредби на ЗОП /отм./, след като неизправната страна – възложител, е приела престацията на изправната страна – изпълнител по договора и същата неизправна страна е изпълнила частично задължението си за плащане на част от цената по него? 2. След като фактическият състав по сключването на договорите, въз основа на проведена административна процедура по възлагане на обществена поръчка, представлява смесен фактически състав – граждански с административноправни елементи, нищожен ли е договорът за обществена поръчка при условие, че основните конститутивни елементи от административния елемент на процедурата за възлагане на обществени поръчки са налице: решение за откриване на процедура, предложения на кандидатите, решение за определяне на изпълнител? 3. Допустимо ли е неспазването на нормите на ЗОП /отм./ да служи като основание за нищожност на възложителя, който не е направил оспорване както в хода на административната процедура, така и след като изпълнителят е изпълнил точно всички свои задължения, произтичащи от договора? 4.След като фактическият състав по сключването на договорите, въз основа на проведена административна процедура по възлагане на обществена поръчка, представлява смесен фактически състав – граждански с административноправни елементи, нищожен ли е винаги договор за обществена поръчка, сключен при наличие на нарушения на императивни задължаващи, а не на императивни забраняващи норми, регламентиращи провеждането на административната процедура, като част от сложния фактически състав от страна на съответния орган, и при условие, че е налице впоследствие точно изпълнение от страна на изпълнителя по сключения договор, както и приемане на изпълнението от възложителя и частично плащане – изпълнение по него? 5.Допустимо ли е в исково производство пред граждански съд чрез възражение за нищожност от страна на ответника да се атакува приключила административна процедура по ЗОП и НВМОП /отм./ за определяне на изпълнител на обществената поръчка, в резултат на която е сключен договор за обществена поръчка? 6.Надхвърлянето на зададената от възложителя в решението за откриване на обществена поръчка прогнозна стойност на същата, при условие, че определяне на такава прогнозна стойност не е задължително съгласно чл.25 ал.2 от ЗОП /отм., в редакцията му ДВ бр.37/05.05.2006г./ и при липса на зададена от възложителя максимална горна граница – лимитна стойност на поръчката, съответно на офертата на участника, счита ли се това за нарушение на закона, водещо до нищожност на сключения въз основа на поръчката договор, при условие, че и на основание на прогнозната стойност и на основание на офертна цена редът за провеждане на обществената поръчка не се променя и е по НВМОП /отм./? 7. Видът и стойността на дейностите, които следва да се извършат от изпълнителя по обществената поръчка, дали се определят от краткото описание и обема на обществената поръчка, дадени в обявлението, или се определят от предмета – целта на обществената поръчка и изготвените в изпълнение на същата доклад за енергийна ефективност и други проекти и строителни книжа? По отношение на правния въпрос по т.1 от изложението поддържа, че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №529 от 14.10.2008г. по т. д. №240/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., съгласно което позоваването, с оглед на освобождаване от отговорност, на нищожността на договор за изработка, сключен след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, поради противоречието му с разпоредби на Закона за обществените поръчки /отм./ не се допуска от нормата на чл.293 ал.3 от ТЗ, след като неизправната страна е приела престацията на изправната страна. Касаторът поддържа също, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, като се позовава на влезлите в сила решение по гр.д.№310/2014г. на Златоградски районен съд, потвърдено с решение №398 от 22.07.2015г. по гр.д.№259/2015г. на Смоленски окръжен съд и по гр.д.№309/2014г. на Златоградски районен съд, потвърдено с решение №399 от 22.07.2015г. по гр.д.№261/2015г. на Смоленски окръжен съд, в които по спор за изпълнение на същия договор за обществена поръчка съдилищата са приели, че позоваването, с оглед на освобождаване от отговорност, на нищожността на договор за изработка, сключен след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, поради противоречието му с разпоредби на Закона за обществените поръчки /отм./, не се допуска от нормата на чл.293 ал.3 от ТЗ. Твърди, че същото разрешение на правния въпрос е дадено и с влязлото в сила решение №56 от 04.02.2013г. по в.т.д.№987/2012г. на Пловдивски апелативен съд. По отношение на останалите въпроси от изложението се позовава на допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, като поддържа, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както и че се решават противоречиво от съдилищата. Твърди, че даденото от въззивния съд разрешение по поставените въпроси е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №92 от 22.08.2013г. по т. д. №1107/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., съгласно което не може да се приеме, че винаги договорите, сключени в нарушение на установените в ЗОП правила, са нищожни. Позовава се отново на влезлите в сила решение по гр.д.№310/2014г. на Златоградски районен съд, потвърдено с решение №398 от 22.07.2015г. по гр.д.№259/2015г. на Смоленски окръжен съд и по гр.д.№309/2014г. на Златоградски районен съд, потвърдено с решение №399 от 22.07.2015г. по гр.д.№261/2015г. на Смоленски окръжен съд, постановени по спор за изпълнение на същия договор за обществена поръчка, с които съдилищата са приели, че когато са налице основните елементи на процедурата за възлагането на обществена поръчка, тоест налице са били всички предпоставки за пристъпване към сключване на договора за обществена поръчка, пропускът на някои елементи на процедурата не води автоматично до нищожност на договора. Също твърди, че е налице противоречие между мотивите на въззивното решение по поставените въпроси, с разрешенията дадени в постановеното по реда на отменения ГПК решение №1029 от 10.01.2006г. по т.д. №325/2005г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., във влязлото в сила решение №56 от 04.02.2013г. по в.т.д.№987/2012г. на Пловдивски апелативен съд, в решение от 08.03.2004г. по в.а.д. №42/2003г., както и в присъда №192/02.03.2016г. по н.д.№202/2015г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация [община] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като в представеното от касатора изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не е описано конкретно в какво се изразява противоречието на решението с практиката на ВКС, нито пък са посочени конкретни решения по всеки отделен въпрос. Наред с това поддържа, че въззивният съд е постановил своето решение в съответствие със закона и доказателствата по делото, като е обсъдил мотивите на окръжния съд, становищата на страните и доказателствата и обосновано е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд, като ги е доразвил. Счита за правилни изводите на съда относно принципите и критериите при оценка на възраженията за нищожност на договорите за обществени поръчки. Подробни съображения излага в писмения отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че въз основа на сключен между страните Договор №111/17.09.07г. за изпълнение на инженеринг с гарантиран резултат, [община] е възложила, а [фирма], [населено място], е приел да изпълни възмездно: „И. за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат на сградата на СОУ „С. свети К. и М.“, намираща се в [населено място]. Установил е, че възложената работа по първия етап от договора е била изпълнена качествено и в срок, както и че е била приета от ответната община, като до момента същата е платила за извършената работа общо 209 397,83 лв., представляващи 8 бр. шестмесечни договорни вноски за периода от месец април 2008 г. до месец ноември 2011 г., както и лихви в размер на общо 161 904.61 лева, представляващи, според договора, разходи за обслужване на инвестицията. Въззивният съд е намерил за правилни изводите на първоинстанционния съд, че при провеждането на процедурата за възлагане на обществената поръчка, в резултат на която ищцовото дружество е било определено за изпълнител на обявената обществена поръчка и е сключен процесният договор, са били допуснати съществени нарушения на ЗОП и НВМОП /отм./, които обуславят нищожността на сключения договор. Преценил е като неоснователно изразеното от въззивника становище, че за да произведе договорът действие, е било достатъчно само наличието на съществените елементи на процедурата за обществена поръчка – решение за откриване на процедурата, предложение на кандидатите и решение за определяне на изпълнител. Не е споделил и становището на въззивника – касатор в настоящото производство, че след като издадените в хода на процедурата по ЗОП административни актове не са били оспорени и отменени по реда на административното производство, то е недопустимо по исков ред да се атакува процедурата по ЗОП и НВМОП. Посочил е в мотивите, че ограниченията в разпоредбата на чл.17 ал.2 от ГПК за инцидентния контрол за законосъобразност на административните актове не се отнасят за конкретния случай, тъй като съдът не се е произнесъл по законосъобразността на административните актове, постановени в процедурата по възлагане на обществената поръчка, а по валидността на договора. Приел е за установено, че предметът на предложението и съответно – този на сключения договор, не само не съвпада, но толкова съществено се различава като характеристика, вид, обем и стойност с обявения предмет на обществената поръчка, че това на практика е довело до сключване на договор с предмет, различен от този, за който е открита процедурата, в нарушение на разпоредбите на 15 ал.2 т.8 от ЗОП /ДВ бр.37 от 2006г./, чл.11 вр. с чл.4 ал.3 от НВМОП. Също така е заключил, че поръчката е била за строителство с кодове за СМР 45300000 и 45421000 по действащия Класификатор на обществените поръчки, на които кодове съответстват „Строителство и монтажни работи на инсталации“ и „Монтажни работи на дограма“, а офертата и сключеният въз основа на нея договор имат съвсем различен предмет и цена – „И. за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат“. Съдът е приел, че като дейност и като краен резултат, строителството се различава съществено от инженеринга и на практика представлява само етап от цялата съвкупност от разнородни дейности, които характеризират инженеринга. Установил е също, че е налице несъответствие между предложената в офертата цена в т.ч. и компонентите, от които тя е съставена и цената, съдържаща се в сключения договор, което е съществено нарушение на закона – чл. 31 ал.2 от НВМОП /отм./ и чл. 41, ал.2 ЗОП, също водещо до нищожност на сключения договор. Изложил е съображения, че опорочаването на предвидената в разпоредбите на чл.41 от НВМОП форма и съдържание на протокола за разглеждането, оценяването и класирането на офертите, в конкретния случай водят до липсата на такъв протокол, което представлява съществено нарушение на императивните изискванията на специалния закон. Приел е, че тъй като в случая ответникът основава възраженията си за нищожност на договора на нарушение на законови изисквания, а не на неспазване на формата за действителност, то правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ в случая е неприложимо. Поради това е отхвърлил като неоснователен предявения иск за изпълнение на договора.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Първият поставен от касационния жалбоподател правен въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на предявените искове, тъй като съдът е приел, че правилото на чл.293 ал.3 от ТЗ е неприложимо в случаите, когато е налице нищожност на договора поради противоречие със закона, съответно въпреки обстоятелството, че ответникът е приел изпълнената работа и е изпълнявал поетото с договора задължение за заплащане на цената, за него не се отнася забраната за позоваване на нищожността на договора. По отношение на този въпрос обаче не е осъществена допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Изводът на въззивния съд е съобразен с разрешението, дадено в решение №138 от 08.11.2013г. по т.д.№103/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. В същото се приема, че когато страната се позовава на нищожност на договор поради нарушение на законови изисквания, но не с оглед формата за действителност, правилото на чл.293 ал.3 от ТЗ е неприложимо. Цитираното от касатора решение №529 от 14.10.2008г. по т.д. №240/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., е постановено по реда на отменения ГПК, поради което същото не съставлява задължителна за съдилищата практика. Наличието на задължителна практика, формирана по реда на чл.290 от ГПК, с която обжалваното въззивно решение е съобразено, изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Поставените от касатора втори, трети, четвърти и пети въпрос, касаещи последиците от нарушаването на разпоредбите на Закона за обществените поръчки, допуснати при провеждането на процедурата по възлагане на обществена поръчка, по отношение на валидността на сключения в резултат на тази процедура договор, и възможността да бъде преценявана в исковото производство законосъобразността на административната процедура по ЗОП, са обуславящи за изхода на спора, но по отношение на тях касационният жалбоподател също не е обосновал допълнителните предпоставки за достъп до касация по т.1 и т.2 от ЗОП. В цитираното от касатора решение №92 от 22.08.2013г. по т. д. №1107/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., се приема на първо място, че общото основание за нищожност на договора поради противоречие със закона по чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД е приложимо по отношение на договорите, сключени по реда на Закона за обществените поръчки, при нарушение на императивна правна норма, предвидена в него, тъй като специалната норма на чл. 120а ал.2 от ЗОП /ред. ДВ, бр. 37/2006г./ не дерогира общото правило на чл. 26 ал.1 пр. 1 от ЗЗД. Следователно изследвайки спазването на императивните норми на ЗОП при сключването на процесния договор за обществена поръчка, съдът е съобразил изцяло задължителната практика на ВКС. В цитираното от касатора решение също така е прието, че не винаги договорите, сключени в нарушение на правилата, установени от ЗОП, са нищожни, като в редица уредени от закона случаи несъобразяването със задължаваща норма не води до нищожност на сключената сделка, а предизвиква други гражданскоправни последици, респективно поражда преобразуващи права. В същото решение е даден отговор на релевантния правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, в смисъл, че нарушението на разпоредбата на чл.41 ал.4 от ЗОП /ред. ДВ, бр. 37/2006г./ по отношение на срока на сключване на договора за обществена поръчка не обуславя неговата нищожност по чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД. В настоящия случай въззивният съд е приел, че е налице сключване на договор с предмет, различен от този, за който е открита процедурата, в нарушение на разпоредбите на 15 ал.2 т.8 от ЗОП /ДВ бр.37 от 2006г./, чл.11 вр. с чл.4 ал.3 от НВМОП, а също и че е опорочена предвидената в разпоредбите на чл.41 от НВМОП форма и съдържание на протокола за разглеждането, оценяването и класирането на офертите, което в конкретния случай води до липсата на такъв протокол. По отношение на правните норми на 15 ал.2 т.8 от ЗОП /ДВ бр.37 от 2006г./, чл.11 вр. с чл.4, ал.3 от НВМОП, които Пловдивски апелативен съд е приел за нарушени, в цитираното решение на ВКС не е дадено разрешение. Следователно изразявайки становище, че нарушението на тези норми е толкова съществено, че води до нищожност на сключения договор, въззивният съд не е допуснал отклонение от задължителната практика на ВКС. Решението на Пловдивски апелативен съд е в съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана с решение №82 от 19.02.2011г. по т.д.№658/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В същото се приема, че когато договорът е сключен по реда на ЗОП, изменението му не може да нарушава параметрите на обществената поръчка – условията при които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряването на кандидата за изпълнението й. Изменението в съществени параметри на поръчката в хода на процедурата по ЗОП е недопустимо, а промяната им след сключването на договора, може да бъде разглеждано като заобикаляне на този закон. В решение №183 от 02.11.2011г. по т.д.№209/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК се приема, че опорочената процедура, съответно непровеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка води до нищожност на сключения договор с предмет обект на обществена поръчка по чл.3 от ЗОП от 1999г. /отм./ Също така се посочва, че двете решения – за откриване и за определяне на изпълнителя на обществената поръчка, представляват индивидуални административни актове и се явяват предпоставки за сключването на този договор, а липсата на тези актове води до начална нищожност поради противоречие със закона.
Следователно дори по поставените от касатора въпроси да е налице противоречива съдебна практика, тя е уеднаквена чрез постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Следва да се отбележи,че във всички цитирани от касатора решения се приема, че основните елементи на процедурата за възлагането на обществена поръчка са решение за откриване на процедурата, предложение на кандидатите и решение за избор на изпълнител. В случая въззивният съд е констатирал, че един от тези елементи липсва, тъй като решението, обективирано в протокол за определяне е изпълнител, е невалидно поради липсата на подписи на членовете на комисията. Поради това различният изход на производства се дължи и на различна преценка за наличието на валидно решение за избор на изпълнител, която е свързана с анализа на съдържанието на представените по делото доказателства, съответно с правилността на обжалваното решение.
По отношение на шестия и седмия поставени от касатора въпроси, също не е доказано наличието на допълнителните основания за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, доколкото същите въпроси не са разрешени в цитираните в изложението решения. Още повече, че отговора на тези въпроси не е единствено обуславящ извода за нищожност на сключения договор за обществена поръчка. Въззивният съд е посочил, че всяко едно от установените нарушения на специалния закон е достатъчно, за да обуслови нищожността на сключения договор. Следователно дори и да е неправилна преценката за това, че изменението на офертната цена в сключения договор с включването на индекс, който е възможно да се променя и в двете посоки, или в интерес и на двете страни, съставлява недопустимо отклонение от параметрите на обществената поръчка, това не би обусловило различен изход на правния спор при наличието на останалите констатирани от съда нарушения на императивните норми на ЗОП. Следва да се отбележи също, че поставените въпроси не съответстват на мотивите на въззивното решение. Въззивният съд не е счел за нарушение на ЗОП несъответствието на обявената в обявлението на [община] прогнозна стойност на поръчката с определената крайна цена в предложението на ответното дружество, а е установил несъответствие между съдържащата се в предложението офертна цена от 884 063 лв. и уговорената в сключения договор цена от 625 909 лв., с ДДС, плюс индекс за определяне на инвестиционния разход.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не са направени такива.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №262/01.08.2016г. по т.д.№347/2016г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.