5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София, 02.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2609/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 5241 от 04.09.2018 г., подадена от „Сток Транс 81” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 198 от 27.07.2018 г. по в.т.д. № 241/2018 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 82 от 08.02.2018 г. по т.д. № 539/2017 г. на Окръжен съд – Варна. С първоинстанционния съдебен акт са отменени решенията на общото събрание на съдружниците на „Сток Транс 81” ООД, проведено на 28.04.2017 г., за: изключване на съдружника Майк Колвер; уреждане на имуществените последици от прекратяване участието на съдружника; записване и попълване на капитала на дружеството; отмяна на действащия дружествен договор и приемане и подписване на нов учредителен акт.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, с искане за неговото обезсилване, евентуално за отмяната му. Твърди се, че АС-Варна се е произнесъл по непредявени основания за незаконосъобразност на решенията, предмет на иска по чл.74 ТЗ, а от друга страна, не е съобразил, че ищецът е оспорил само някои от основанията за изключването му като съдружник. Сочи се, че от събраните по делото доказателства са установени оспорените от ищеца нарушения, независимо, че въззивният съд е отказал да събере неправилно недопуснати от първата инстанция доказателства.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В раздел ІІ-ри от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси, по които се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК: 1. Следва ли съдът да приеме, че ако съдружник, който е получил писмено предупреждение за изключване от дружеството и покана за свикване на ОС на същото дружество, с включени и в двете /предупреждението и поканата/ точки в дневния ред, визиращи основания за изключване на съдружника, по които съдружникът не се е произнесъл било в срока до провеждане на ОС за изключване му и след като не е участвал в същото ОС, на което е взето решение за изключването му, за да вземе становище по основанията за изключването му, да се счита, че с тези си конклудентни действия изключеният съдружник доброволно е приел, че са налице сочените основания за изключването му, а оттук и че са налице правните последици за вземане на решение за изключването му, вкл. и, че е съгласен с настъпването на тези последици и 2. Явява ли се нарушение на закона, ако в поканата-предупреждение за изключване на съдружник не му е даден срок, в който той да преустанови действията си, водещи до изключването му. Какъв да бъде този срок. Възможно ли е да се определя срок при бездействие от страна на съдружника да изпълнява задълженията си като съдружник. Следва ли съдът да определя т.нар. „разумен срок”, в който трябва да се даде възможност в поканата-предупреждение до изключения съдружник същият да преустанови действията си, водещи до изключването му като съдружник и какъв да бъде този срок.
В раздел І-ви от изложението за допускане на касационно обжалване /по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ липсват формулирани правни въпроси, а е налице позоваване на практика на ВКС. Позоваването на т.6 и т.8 от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС е във връзка с оплакването за произнасяне свръхпетитум – по непредявено изрично и конкретно основание от ищеца по т.1.1 от атакуваното решение на ОСС.
Ответникът по касация – Майк Колвер, немски гражданин, живущ в Република Чехия, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за неоснователност на искането за достъп до касация, а по същество за правилност на въззивното решение. Съображения в този смисъл са изложени в постъпил по делото писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване решение. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
При постановяване на атакуваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – Варна, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, е приел от фактическа страна следното:
В изпратена до ищеца Колвер и връчена на 18.04.2017 г. покана за ОСС за 28.04.2017 г., с посочен дневен ред, съдържаща и предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ, са обективирани следните нарушения: т.1 – въвеждане на еднолична и самоволна забрана на служителите да приемат и изпълняват законните разпореждания на управителя, да разговарят с него и да му дават отчети за работните си задачи, считано от 10.03.2017 г., квалифицирано като нарушение по чл.124, вр. с чл.126, ал.1, т.1 и т.3; т.2 – водене на преговори с партньори в Германия без оправомощаване и без даване на отчет за резултатите и поетите ангажименти, считано от 10.03.2017 г. – чл.124, вр. с чл.126, ал.3, т.3 ТЗ; т.3. – изземване и неосигуряване на достъп на управителя и на счетоводителя на дружеството до счетоводните книги, считано от 10.03.2017 г. – чл.124, вр. с чл.126, ал.3, т.1 ТЗ; т.4 – осъществяване на търговска дейност от името на дружеството, без нужните лицензи и разрешителни и въпреки изричното противопоставяне на управителя – чл.124, вр. с чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ и т.5 – отказ за обсъждане на текущи проблеми на управлението на дружеството и визията за неговото бъдеще, създаване на препятствия за участие на собственик на капитала на дружеството и негов управител в управлението, неоказване на съдействие за осъществяването на законната дейност – чл.124, вр. с чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ.
Въз основа на представения по делото протокол от ОСС от 28.04.2017 г. е прието, че съдружникът Майк Колвер не е присъствал,макар и редовно поканен, като е взето решение за неговото изключване на основание чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ – поради продължаване на поведението, описано в предупреждението /при възпроизвеждане на посочените в поканата нарушения/.
Решаващият състав, въз основа на данните по делото и при отчитане действието на предупреждението и на неговия смисъл, е изразил становище, че в конкретния случай в отправеното от другия съдружник – управител на дружеството предупреждение до съдружника Майк Колвер се съдържат изводи, при неотразяване на фактите, въз основа на които са изведени. Липсата на конкретизация на действия и на бездействия от страна на съдружника, обосноваващи неизпълнение на задължението за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, или извършване на действия против неговите интереси препятства: даване на отговор за твърдените нарушения; коригиране поведението на съдружника и организиране на неговата защита. Съдът е извел извод за недопустимост на последващото отстраняване на нередовностите на предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ – в производството по предявения конститутивен иск, чрез допълнителна конкретизация на твърдените нарушения. В тази насока е съобразено темпоралното действие на предупреждението за изключване на съдружника, както и момента, към който съдът осъществява контрол за законосъобразност на атакуваното решение на ОСС.
Въззивният съд е изложил и допълнителни съображения в подкрепа на извода за процесуална незаконосъобразност на атакуваните решения, а именно – за недостатъчно време, дадено на съдружника Колвер да коригира поведението си, ако се приеме, че е извършил посочените нарушения. Мотивиран е и извод за неустановяване на посочените нарушения, дали основание за вземане на решение за изключване на съдружника – ищец.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Както е отразено по-горе, в раздел І-ви от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани конкретни правни въпроси, обусловили изхода на делото, по които въззивният съд да се е произнесъл в отклонение от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и от цитираните, съответно приложени, решения на ВКС. Липсата на надлежно поставени правни въпроси съставлява достатъчно основание за неоснователност на искането за достъп до касация в тази му част, в какъвто смисъл са и указанията в ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Дори и да се приеме, че доводите на касатора в първия раздел от изложението следва да се квалифицират и съотнесат към основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, то в случая не са налице данни, сочещи на вероятна недопустимост на атакувания съдебен акт поради произнасяне по непредявени с исковата молба основания за отмяна на процесните решения на ОСС.
Изрично формулираните въпроси в раздел ІІ-ри от изложението към жалбата не отговарят на изискванията на основния селективен критерий, тъй като предпоставят проверка за правилност на въззивното решение, каквато се дължи едва след допуснато касационно обжалване. Следва и да се отрази, че първият от въпросите е изведен въз основа на поддържани от дружеството доводи, които не са възприети от въззивния съд, а въпрос № 2 е релевантен само към допълнителните мотиви към обжалваното решение.
Като неоснователно следва да се прецени поддържаното самостоятелно основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. Съгласно формираната практика, очевидно неправилно би било съдебно решение, с което съдът е приложил несъществуваща правна норма или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, както и при явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Този особено тежък порок на обжалвания съдебен акт следва да се констатира от неговото съдържание, без необходимост от анализ и извършване на проверка за материална и процесуална законосъобразност и обоснованост на акта по см. на чл.281, т.3 ГПК. В случая, твърдението на касатора за очевидна неправилност на обжалваното решение е основано на аргументи за неправилно приложение на чл.74 ТЗ; неточно посочен адрес на дружеството; невъзприемане на поддържаните във въззивната жалба доводи и отказ по отношение на направени доказателствени искания; липса на собствени мотиви на въззивния съд. Тези аргументи не са релевантни към критериите, посочените по-горе, за да е възможно квалифицирането на обжалвано въззивно решение като очевидно неправилно.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 198 от 27.07.2018 г. по в.т.д. № 241/2018 г. на Апелативен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: