О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
гр. София,10.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1007 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна, срещу решение №14 от 14.01.2019г. по в.т.д.№560/2018г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №630/02.08.2018г. по т.д.№607/2018г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна, е осъдено да заплати на „ЕМ -ПАК” ООД, гр. Разград, сумата 5298,28 лева, с включен ДДС, представляваща общия размер на платени в периода 23.11.2012г. – 31.07.2013г. цени за пренос на електрическа енергия на ниско напрежение, поради липса на основание за плащането им, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2015г., до окончателното й плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1-во и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата 6484,23 лева, с включен ДДС, представляваща разликата между платени в периода 01.08.2013г. – 31.01.2015г. цени за пренос на електрическа енергия на ниско напрежение и дължимите в съответствие с относимата нормативна уредба цени за пренос на електрическа енергия на средно напрежение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2015г., до окончателното й плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1-во и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата 30 628,40 лева, с включено ДДС, представляваща разликата между платени в периода 23.11.2012г. – 31.01.2015г. цени на електрическа енергия за тарифни зони – върхова, дневна и нощна на ниско напрежение, и дължимите в съответствие с относимата нормативна уредба цени на електрическа енергия за тарифни зони – върхова, дневна и нощна на средно напрежение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2015г., до окончателното й плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1-во и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата 3 864,34 лева, представляваща разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е необосновано. Касаторът счита за неправилен извода на Варненски апелативен съд за наличие на недължимо платени суми за пренос и за цена на електрическа енергия. Поддържа, че електроразпределителното предприятие няма нормативно задължение да следи дали мястото на измерване отговаря на нормативните изисквания при промяна на собствеността на присъединителните съоръжения, още по – малко едностранно да променя мястото на мерене на клиентите или да прави реконструкции в чуждо съоръжение за своя или за чужда сметка, без изрично искане на лицето в този смисъл. Прави оплакване, че съставът на въззивния съд не е съобразил доводите му, че ако обектът на ищеца – производствен цех беше присъединен на ниво средно напрежение, за него не съществува нормативно предвидена възможност за снабдяване с електрическа енергия на регулиран пазар за част от процесния период.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следния правен въпрос, обусловил изхода на спора: За да получава електроразпределителното дружество/ крайният снабдител цена за пренос по електроразпределителната мрежа, условие ли е преносът на електрическа енергия до обект на потребителя да се осъществява само през електроразпределителна мрежа, собственост на електроразпределителното дружество? Счита също, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него няма формирана практика на ВКС, а решаването му ще доведе до отстраняване на непълноти и неясноти в приложимите правни норми. Позовава се на очевидна неправилност на обжалваното решение.
Ответникът „ЕМ -ПАК” ООД, гр. Разград, твърди, че касационната жалба е частично недопустима, а в останалата част – неоснователна. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Твърди, че решението на Варненски апелативен съд е правилно, постановено в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон, съобразено със събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е частично недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 от ГПК от обхвата на касационния контрол са изключени решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по следните искове, предявени от „ЕМ -ПАК” ООД, гр. Разград, срещу „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, гр. Варна: 1. за връщане на сумата 5298,28 лева (с ДДС), представляваща общия размер на платени в периода 23.11.2012г. – 31.07.2013г. цени за пренос на електрическа енергия на ниско напрежение, поради липса на основание за плащането им предвид факта, че ищецът е потребител, захранващ собствен обект чрез електрически уредби, които не са собственост на преносното или разпределителното дружество, поради което и в съответствие с относимата нормативна уредба – Закона за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи (обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г., отм.), Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и Правила за търговия с електрическа енергия, не дължи цена за пренос по електроразпределителната мрежа ниско напрежение,; 2. за връщане на сумата 6 484,23 лева (с ДДС), представляваща разликата между платени в периода 01.08.2013г. – 31.01.2015г. цени за пренос на електрическа енергия на ниско напрежение, за които, предвид факта, че ищецът е потребител, захранващ собствен обект чрез електрически уредби, които не са собственост на преносното или разпределителното дружество, и в съответствие с относимата нормативна уредба – Закона за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи (обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г., отм.), Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и Правила за търговия с електрическа енергия, липсва основание за плащането им, и дължимите цени за пренос на електрическа енергия на средно напрежение; 3. за връщане на сумата 31 076,15 лева (с ДДС), представляваща разликата между платени в периода 23.11.2012г. – 31.01.2015г. цени на електрическа енергия за тарифни зони – върхова, дневна и нощна на ниско напрежение, за които, предвид факта, че ищецът е потребител, захранващ собствен обект чрез електрически уредби, които не са собственост на преносното или разпределителното дружество, и в съответствие с относимата нормативна уредба – Закона за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи (обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г., отм.), Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и Правила за търговия с електрическа енергия, липсва основание за плащането им, и дължимите цени на електрическа енергия за тарифни зони – върхова, дневна и нощна на средно напрежение.
Касае се за три отделни иска, доколкото плащането на претендираните суми е извършено на различни основания и съответно липсата на основание се извежда от различни фактически и правни твърдения. Два от предявените искове по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД: за връщане на сумата 5298,28 лева (с ДДС) представляваща общия размер на платени в периода 23.11.2012г. – 31.07.2013г. цени за пренос на електрическа енергия на ниско напрежение, и за връщане на сумата 6484,23 лева (с ДДС), представляваща разликата между платени в периода 01.08.2013г. – 31.01.2015г. цени за пренос на електрическа енергия на ниско напрежение, и дължимите в съответствие с относимата нормативна уредба цени за пренос на електрическа енергия на средно напрежение; са в размер под 20 000 лева, поради което въззивното решение, на основание чл. 280 ал.3 от ГПК, не подлежи на касационен контрол в частта по тези искове.
В частта по иска за сумата 31 076,15 лева (с ДДС), представляваща разликата между платени в периода 23.11.2012г. – 31.01.2015г. цени на електрическа енергия за тарифни зони – върхова, дневна и нощна на ниско напрежение и дължимите за същия период цени на електрическа енергия за тарифни зони – върхова, дневна и нощна на средно напрежение , който е приет за основателен от въззивния съд до размер на 30 628,40 лева, касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК материалноправен въпрос относно предпоставките за получаване на цена за пренос от електроразпределителното дружеството е обуславящ за изхода на производството по първите два иска за връщане на недължимо платена за пренос на електрическа енергия на ниско напрежение. Същият не се явява обуславящ за изхода на производството в частта, подлежаща на касационно обжалване, поради което не може да обоснове общата предпоставка за достъп до касация.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без анализ и излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280 ал.2 от ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или съответно който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В случая тези пороци не са налице. Изложените твърдения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения – необсъждане на доводите и възраженията на касатора, съставляват основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК, но те не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.2 предл.3 от ГПК. Преценката за основателност на тези оплаквания би могла да бъде осъществена само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1900 лева, с оглед представените доказателства за договарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.280 ал.3 от ГПК, подадената от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна, касационна жалба срещу решение №14 от 14.01.2019г. по в.т.д.№560/2018г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №630/02.08.2018г. по т.д.№607/2018г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна, е осъдено да заплати на „ЕМ -ПАК” ООД, гр. Разград, сумата 5 298,28 лева, с включен ДДС, представляваща общия размер на платени в периода 23.11.2012г. – 31.07.2013г. цени за пренос на електрическа енергия на ниско напрежение, поради липса на основание за плащането им+-
3, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2015г., до окончателното й плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1-во и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата 6484,23 лева, с включено ДДС, представляваща разликата между платени в периода 01.08.2013г. – 31.01.2015г. цени за пренос на електрическа енергия на ниско напрежение и дължимите в съответствие с относимата нормативна уредба цени за пренос на електрическа енергия на средно напрежение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2015г., до окончателното й плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1-во и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №14 от 14.01.2019г. по в.т.д.№560/2018г. на Варненски апелативен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] 9009, район „В. В.”, ВАРНА ТАУЪРС-Г, [улица], да заплати на „ЕМ -ПАК” ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] 7200,[жк], [жилищен адрес] сумата 1900 лева (хиляда и деветстотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението, в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.