О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 23.04. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело № 223/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частни жалби от С. А. – зам.-районен прокурор при Районна прокуратура – Ш. , и от Д. Д. – прокурор в Окръжна прокуратура – Ш. , против определение от 14.01.2010 г. по гр.д. №16/2010 г. по описа на Ш. окръжен съд.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение №552/26.10.2010 г. по гр.д. №2696/2008 г. Шуменският районен съд е осъдил Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Д. С. Л. сумата 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, като искът за имуществени вреди в размер на 1500 лева е отхвърлен като неоснователен.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от С. А. – зам.-районен прокурор при Районна прокуратура – Ш. Производството по въззивното дело е прекратено с горепосоченото определение. Съдът мотивирал съдебния си акт като е приел, че жалбата не е подадена от ответника, нито от негово име, от надлежно упълномощен процесуален представител.
Срещу определението на въззивната жалба са подадени частни жалби от С. А. – зам.-районен прокурор при Районна прокуратура – Ш. , и от Д. Д. – прокурор в Окръжна прокуратура – Ш. , с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответницата по частната жалба – Д. С. Л., посредством процесуалния си представител – адв. Г, е депозирала отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частните жалби и взе предвид отговора на ответницата по частната жалба намира, че частните жалби отговарят на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество те са и основателни.
Определението за Ш. окръжен съд е неправилно. При съществено нарушение на съдопроизводствените правила въззивната инстанция е приела, че въззивната жалба не е подадена от надлежно легитимирано лице. Действително въззивната жалба е подадена от С. А. – зам.-районен прокурор при Районна прокуратура – Ш. , но съдът с оглед разпоредбата на чл.273, във връзка с чл.260, вр.129 ГПК е длъжен да изясни качеството на лицето, подало жалбата. Докато това не бъде изяснено съдът не може да пристъпи към приложение разпоредбата на чл.262 ГПК.
Поради това частната жалба следва да бъде уважена, обжалваното определение – отменено, а делото върнато на Ш. окръжен съд за продължава на съдопроизводството, съобразно мотивите към настоящото решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 14.01.2010 г. по гр.д. №16/2010 г. по описа на Ш. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Ш. окръжен съд за продължаване на съдопроизводството, съобразно мотивите към настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: