2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
гр. София, 03.04. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 115 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1 и с чл. 286, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. И. Р. срещу разпореждане от 09.01.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 362/2011 г. на Сливенския окръжен съд, с което е върната касационна жалба с вх. № СД-05-01-8631/13.12.2011 г., подадена от частната жалбоподателка срещу решение № 205/11.11.2011 г. по същото въззивно гражданско дело.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, като се излагат съображения, че жалбоподателката е изпълнила в срок дадените й от съда указания за отстраняване на нередовности на върнатата касационна жалба.
Ответникът Д. М. Д. не е подал отговор на частната жалба в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
В мотивите към обжалваното разпореждане е прието, че с подаденото от жалбоподателката в срок (едноседмичния срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК) „допълнение” към касационната жалба не са отстранени нередовности на последната – по всички пунктове на разпореждането от 15.12.2011 г., с което са дадени указанията за отстраняване на тези нередовности, а именно: 1) по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК – при съобразяване разпоредбите на чл. 280 и чл. 281 от ГПК да се изложат точно и мотивирано основанията за допускане на касационно обжалване, като се посочи конкретно кой е материалния „закон” и/или процесуалноправен въпрос, който е решен от постановилия атакуваното решение въззивен съд в противоречие с практиката на ВКС и/или е решаван противоречиво от съдилищата и/или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като се посочи практика на ВКС, която е различна от решението на въззивния съд, съответно влезли в сила решения на други съдилища; 2) по чл. 284, ал. 2 от ГПК – касационната жалба да се приподпише от адвокат и да се представи пълномощно за приподписването; 3) по чл. 284, ал. 3 от ГПК – да се представят: 3.1) изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК; 3.2) преписи от приведената в съответствие с изискванията за редовност касационна жалба и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна; 3.3) документ за внесена такса по сметка на ВКС за допускане до касационно обжалване, в размер 30 лв.
Тези указания, респ. посочените в тях изисквания на процесуалния закон са били изпълнени от страна на жалбаподателката, както следва:
Още в касационната си жалба, като основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, тя е посочила наличие на хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както и че е налице произнасяне по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подаденото в срок „допълнение” към касационната жалба е посочена и съдебна практика – множество актове на районни съдилища, на ВКС и на СГС. С това е изпълнено изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. В тази връзка, предвид разрешенията, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се има предвид, че в правомощията на ВКС е преценката, която следва да се извърши едва с определението по чл. 288 от ГПК, дали жалбоподателката надлежно е формулирала и извела правен въпрос, представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, както и дали са налице сочените от нея допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Въззивният съд следва да извърши проверка единствено дали е налице изложение на такива основания по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК (което може да е инкорпорирано и в самата касационна жалба). Отделно от това, обжалваното в случая въззивно решение е постановено по искове за издръжка (за след исковата молба и за минало време) и относно режима на лични отношения между ответника Д. М. Д. и малолетното дете на страните по делото И. Д. М., като характерът на този съдебен спор задължава съда служебно да следи за интереса на детето, което значи, че касационната инстанция не е строго ограничена от оплакванията на касатора и от посочените от него основания за допускане на касационното обжалване (в този смисъл е практиката на ВКС – определение № 453/22.04.2010 г. и решение № 549/29.10.2010 г. по гр. дело № 56/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др.).
С подаденото в срок „допълнение” към касационната жалба е представено пълномощно от жалбоподателката за адв. Д. С., като „допълнението” е подписано и от двете, а с него касационната жалба се поддържа и е доразвита. С това са изпълнени изискванията на чл. 284, ал. 2 от ГПК.
С подаденото в срок „допълнение” към касационната жалба са представени и преписи от същото и от касационната жалба, както и документ за внасянето на дължимата държавна такса в размер 30 лв. С това са изпълнени и изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 2 и т. 4 от ГПК.
От горното следва, че след като в рамките на преклузивния срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК от страна на жалбоподателката са били отстранени всички нередовности на касационната жалба, за които са били дадени указания от въззивния съд, последният неправилно е върнал касационната жалба с обжалваното разпореждане от 09.01.2012 г. Това налага неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за по-нататъшно администриране на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждането от 09.01.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 362/2011 г. на Сливенския окръжен съд;
ВРЪЩА делото на Сливенския окръжен съд за по-нататъшно администриране на касационната жалба с вх. № СД-05-01-8631/13.12.2011 г., подадена от П. И. Р. срещу решение № 205/11.11.2011 г. по същото въззивно гражданско дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.