О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 09.04. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 240/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. „Б” със седалище в гр. Б. чрез процесуалните му представители адв. С адв. Лефтера Л. , срещу определение № 59 от 15.01.2010 г., постановено по ч. т. д. № 778/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на дружеството против определение № 494/13.04.2009 г. по ч. гр. д. № 863/2009 г. на Софийски апелативен съд.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа доводи, че обжалваното пред тричленния състав на Върховния касационен съд въззивно определение е сред категорията определения по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, по отношение на които е предвиден касационен контрол за законосъобразност, и изводите за недопустимост на частната жалба срещу същото не намират опора в закона.
Ответникът по частната жалба „Ю” АД със седалище в гр. С. чрез процесуалния представител адв. Д, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Изразява становище, че атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване при предпоставките на чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение тричленен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е оставил без разглеждане частната касационна жалба на С. „Б” срещу определение на Софийски апелативен съд по ч. гр. д. № 863/2009 г., с което след отмяна на постановеното по гр. д. № 156/2006 г. на Благоевградски окръжен съд определение от 19.12.2008 г. по чл.308 от ГПК /отм./ е отхвърлена молбата на С. „Б” за допускане на обезпечение на предявените срещу „Ю” АД в производството по същото дело обективно евентуално съединени искове.
За да остави без разглеждане жалбата, тричленният състав на Първо отделение на Търговска колегия при Върховния касационен съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като атакуваното определение на въззивен съд по обезпечаване на искове не е преграждащо спрямо развитието на делото и не дава разрешение по същество на други производства, поради което е извън кръга съдебни актове по чл.274, ал.3 от ГПК, за които процесуалният закон предвижда възможност за касационно обжалване. Съдът се е позовал и на разрешението, дадено в т.6 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според което посоченото определение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд единствено в хипотезата, когато е постановено за пръв път от въззивната инстанция, какъвто не е разглежданият случай.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл. 274, ал. 3 от ГПК. По силата на цитираната разпоредба, на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. В останалите случаи определенията на въззивните съдилища могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, когато са постановени при условията на чл.274, ал.1 от ГПК, т. е. за първи път в хода на въззивното производство по разглеждане на делото.
Обжалваното с частната касационна жалба определение е постановено от въззивен съд при условията на чл.315 от ГПК /отм./, съответстващ на чл.396 от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс, а именно – по повод частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за допускане на обезпечение, поради което няма преграждащ характер спрямо развитието на делото и обжалваемостта му пред Върховния касационен съд не произтича от разпоредбата на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Касационното обжалване не може да бъде обосновано и с предпоставките на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК, тъй като с разглежданото определение не се дава разрешение по същество на други производства и не се прегражда развитието им, каквато теза поддържа частният жалбоподател. Подобен характер имат само определенията, които разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство, докато определенията по обезпечаване на иск имат за цел само да гарантират изпълнението на решението по съществото на правния спор, без да дават разрешение относно спорния предмет на делото, което ги изключва от обхвата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. При тези обстоятелства, след като атакуваното пред тричленния състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, определение не попада сред лимитивно посочените в чл.274, ал.3 от ГПК актове на въззивни съдилища, които подлежат на касационен контрол за законосъобразност, касационното му обжалване е недопустимо.
Недопустимостта на обжалването може да бъде аргументирана и с разрешението, съдържащо се в ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – т.6, според което определението по чл.315 от ГПК /съответстващ на чл.396 от ГПК от 2007 г./ може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В хипотезата, когато въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за обезпечаване на иск, касационното обжалване на въззивното определение е недопустимо, тъй като с постановяването му е изчерпан процесуалния ред за разглеждане на спора във връзка с обезпечението. Доводите на частния жалбоподател за неприложимост на цитираното тълкувателно решение са неоснователни, тъй като поради напълно идентичната правна уредба на обезпечителното производство в Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. същото не е изгубило значението си и дадените в него ръководни указания по приложението на закона са задължителни за съдилищата в Република България.
Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че обжалваното определение по ч. т. д. № 778/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 59 от 15.01.2010 г., постановено по ч. т. д. № 778/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :