О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
[населено място] ,31.05.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и девети май , през две хиляди и седемнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1122 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 вр. с чл.396 ал.2 пр. трето ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 679/ 24.02.2017 год. по ч.т.д.№ 822/2017 год. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на определение № 101/03.02.20167 год. по гр.д.№ 816/2016 год. на Софийски окръжен съд, е допуснато обезпечение на предявените от Б. Х. Д. против [фирма] искове за сумата от 1 357 831,49 лв. – главница и 184 517,57 лева / разграничени върху части от същата за два различни периода / мораторни лихви – чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника до размера на общата сума от 1 544 349,06 лева. Касаторът оспорва правилността на определението, като твърди че съдът е допуснал обезпечение при нередовност на исковата молба – противоречащи си основание и петитум, както и при недопустимост на предявения иск, поради притежавано от ищеца друго правно средство за защита, вместо на основание „ неоснователно обогатяване „ – иск по чл.424 ГПК, а също и поради липса на активна процесуалноправна легитимация на ищеца. Оспорва се вероятна основателност на иска както ако би бил квалифициран с правно основание чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД – доколкото се твърдят получени, в резултат на осъществявано принудително изпълнение срещу праводателя на ищеца , суми от ответника, така и по чл.59 ЗЗД, предвид недоказано реално обогатяване на ответника. В тази връзка се твърди,че ответното дружество било възстановило по сметка на ЧСИ ,а последващо били възстановени на праводателя на ищеца получените без основание суми , което обстоятелство самият ищец признавал. Според молителя, дори да са доказано верни твърдените от ищеца факти, то не се явява доказано застрашаване на действително възникнало за същия субективно право, което предпоставя отказ за допускане на обезпечението или поне допускането му при условие на внесена парична гаранция, каквато въззивният съд не е определил. Навеждат се и доводи за недоказаност на обезпечителна нужда, предвид финансовата стабилност и стопанска активност на [фирма] на нашия и международния пазар.
Ответната страна – Б. Д. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване . Излага съображения относно подвеждащи, в противоречие с поддържаните от ищеца обстоятелства и представени доказателства, твърдения на молителя, относно реално възстановяване от [фирма] на получените „ в обогатяване „ суми,вкл. наличието на признание на ищеца за това.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът твърди, че по силата на фалшива / неистинска / заповед за незабавно изпълнение № 81/225.01.2011 год. и изпълнителен лист въз основа на същата, издадени в полза на [фирма],срещу праводателя му – [фирма] – е образувано принудително изпълнение и събрана в полза на ответника [фирма] / легитимиращ се по договор за цесия с цедент [фирма] от 08.06.2015 год. / сума в общ размер от 1 357 831,49 лева – формираща вземането по главния иск. Ищецът отрича наличието на правно основание за плащането й от [фирма] в полза на [фирма] ,а оттам и за цесионера – ответник. Ищецът също се легитимира с договор за цесия от 23.11.2016г.,, с цедент „длъжника„ – [фирма], и предмет на същата – вземането на последния от неоснователно обогатяване от [фирма].Така, твърдейки неистинска заповед за незабавно изпълнение и неистински изпълнителен лист, ищецът твърди, че ответникът се е обогатил със сумата, без наличие на правно основание за това, поради което претендира връщането й нему, въз основа на договора за цесия и съобщаването му на ответното дружество.Действително в последния параграф е посочена формална правна квалификация чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД на главния иск. Представени са доказателства в обосноваване неистинност на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист въз основа на същата – като неиздадени от съд, в резултат на проведено по реда на чл. 417 ГПК заповедно производство.
За да отмени първоинстанционния отказ за допускане на обезпечението – чрез запор по банкови сметки на дружеството – ответник, въззивният съд е приел ,че при твърдение за разместване на имуществени блага без основание, в тежест на ищеца е да докаже единствено разместването. Наличието на валидно правно основание за получаването им доказва ответника. Съдът изрично се позовава на позицията на ответника,в отправена от същия до ищеца нотариална покана от 06.12.2016 год., в която не оспорва получаването на сумата, доказано и с други писмени доказателства , но оспорва връщането й, без да противопоставя валидно правно основание за задържането й, извън сключения договор за цесия с кредитора по неистинската заповед за незабавно изпълнение – [фирма]. Съобразява и безспорно установеното по делото обстоятелство, че дело, с посочения в заповедта за изпълнение номер, със страни по същото – [фирма] и длъжник [фирма], образувано пред Софийски районен съд – формален автор на заповедта и изпълнителния лист – не съществува. Материалноправната легитимация на всяка от страните съдът е счел обоснована с представените договори за цесия. Обезпечителната нужда съдът е обосновал с установеното извънпроцесуално поведение на ответника, очевидно в аспект на недобросъвестност, с оглед оспорване вземането, въпреки липса на мотивирано основание за задържане на сумата. Същото е обосновало и отказа от определяне на парична гаранция, изрично коментиран като последица от установените по делото обстоятелства, наред с писмените доказателства в подкрепа на исковете.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/Следва ли при наличие на доказателства,приложени към исковата молба,съдържаща и искане за допускане на обезпечение,които опровергават или разколебават вероятната основателност на иска, съдът да допусне исканото обезпечение,съответно да допусне същото без определяне на парична гаранция ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК ,с противоречие на въззивното с определение № 151 по ч.гр.д.№ 101 / 2012 год. на ІІІ г.о. , опр.№ 229 по ч.гр.д.№ 5 / 2012 год. на ІV г.о., опр. № 387 по ч.гр.д.№ 2863/ 2016 год. на ІV г.о. , опр.№ 399 по ч.гр.дV№ 449/ 2012 год. на ІІ г.о. , опр.№ 435 по ч.гр.д.№ 1319/ 2008 год. на ІІ г.о. и опр.№ 130 по ч.т.д.№ 11/ 2016 год. на ІІ т.о. на ВКС ; 2/ Противоречи ли на изискванията на чл.391 ал.1 ГПК определението за допускане на исканото обезпечение в хипотезата , в която възникването на субективното право по иска е изключено , дори да са верни твърденията на ищеца за фактите, пораждащи правото ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното с опр.№ 275 по ч.гр.д. № 2450 / 2014 год. на І г.о. на ВКС;3/ Допустимо ли е да се допусне обезпечение на иск, при положение , че в исковата молба , инкорпорираща искането, е налице несъответствие между обстоятелствена част и петитум ?- въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречи с опр.№ 39 по ч.гр.д.№ 29/2015 год. на Окръжен съд – Търговище; 4/ Длъжен ли е при допускане на обезпечението съдът да вземе предвид всички доказателства, приложени към исковата молба или преценява само тези, които намира за относими, при положение,че ищецът е направил изрично искане за допускане на обезпечението без определяне на парична гаранция?;5/ Когато към исковата молба са налице доказателства, опровергаващи претенцията на ищеца,следва ли съдът, допускащ обезпечението,да извърши преценка за вероятната основателност на иска и въз основа на тези доказателства ?; 6/ При представени от ищеца доказателства, които опровергават наличието на обезпечителна нужда и не са наведени твърдения и представени доказателства за предприети от ответника действия за намаляване на имуществото му, следва ли съдът да допусне исканото обезпечение ? и 7/ Следва ли при твърдение за неистинност на официални документи , обективиращи вземането, последващо прехвърлено с договор за цесия в полза на ответника,длъжникът – ищец да докаже по надлежния ред неистинност на тези документи и липсата на вземане – предмет на договора за цесия, за да е налице неоснователно обогатяване , по смисъла на чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД ? – въпроси от 4 до 7 вкл. обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формално цитиране на нормата.
Първият , а видно от обстоятелствената част – и втори и пети от въпросите, са предпоставени от тезата на ответника, че към самата искова молба са приложени доказателства за възстановяване от [фирма] на получените, в резултат на проведеното принудително изпълнение срещу длъжника [фирма], суми – по сметката на частния съдебен изпълнител,а от него последващо – в полза на [фирма].Въпросът е поставен превратно спрямо поддържаните от ищеца твърдения за значението на тези доказателства и превратно на съпътстващи исковата молба доказателства и за извършено по партидата на [фирма] вписване на нов управител, въз основа на неистински документи , което вписване е имало действие в период, считано от 08.06.2015 год. и към датата на извършеното „ възстановяване на суми „ , за които действия е образувано производство за документно престъпление по чл.308 ал.1 НК и за измама в особено големи размери по чл.211 НК.Наказателното досъдебно производство за документната измама е приключило със споразумение с подсъдимия –Й. П., в което същият се е признал за виновен / раздел ІІ от споразумение по протокол от 14.10.2016 год. по н.о.х. дело № 17836 / 2016 год. на Софийски районен съд – стр.171 и сл. по номерацията на първоинстанционното дело /. С тези доказателства се отрича получаване на сумите от законен представител на [фирма], каквото е и изричното твърдение на ищеца.Следователно, въпросът , а по същите съображения и въпроси втори / изхождайки от обстоятелствената част към същия / и пети / поради липса на друг възможен смисъл /, не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – отговор на същите не е включен в решаващите мотиви за допускане на обезпечението, правилно ограничило се при преценката за вероятна основателност на иска до твърденията на ищеца в исковата молба относно наличието на обедняване на праводателя му , за сметка на обогатяване на ответника и дължимо нему , по силата на договор за цесия на спорното вземане от неоснователно обогатяване, връщане на полученото. Доколко са налице доказателства, изключващи обедняването на праводателя на ищеца, с оглед последващо на твърдените от ищеца действия осъществили се факти и обстоятелства, впрочем също оспорвани от него досежно правните си последици, е въпрос на конкретна преценка по основателността на иска, след отговора на ответника и въз основа на ангажирани от последния други доказателства за възстановяване на полученото, с реални за ищеца или праводателя му правни последици.Тази преценка е извън осъществената от въззивния съд, в съответствие с разпределената до момента доказателствена тежест.Предвид непокриване на общия селективен критерий е излишно, а и невъзможно обсъждането на допълнителния селективен такъв по чл.280 ал.1 т.1 ГПК / по първи / и по т.3 / по пети и шести въпроси /. Още повече, че формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по начало не удовлетворява този допълнителен критерий, като неотговарящо на обосноваване, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Третият от формулираните въпроси е обоснован с твърдяно противоречие между обстоятелствената част на иска – доколкото ищецът се легитимира с договор за цесия, с цедент дружеството, чийто патримониум се твърди обеднял без основание – и петитума на иска – за връщане на сумите, като получени без основание. Въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – въззивният съд не се е произнесъл по допускане на обезпечението, въпреки установено противоречие между обстоятелствена част и петитум, нито е квалифицирал иска като такъв за „неоснователно обогатяване„. Не съществува и такова противоречие, доколкото ищецът се легитимира като носител на вземането от договор за цесия / стр.136 по номерацията на първоинстанционното дело / по който същото е прехвърлено като основано на неоснователно обогатяване, респ. обедняване на цедента,а допустимостта на такъв предмет на договор за цесия, вкл. на спорно вземане / напълно различно от неправилната квалификация на ответника на вземането като „бъдещо„, доколкото се твърдят предпоставките за настъпване на неговата изискуемост / не е отречен от законодателството ни ,нито от съдебната теория и практика по прилагането му, като резултат от тълкуване. Предвид непокриване на общия, излишен е коментар на сочения допълнителен селективен критерий.
Четвъртият от въпросите е неясен досежно търсеният отговор и смислово нелогичен спрямо законодателната уредба на обезпечението на иска.Същият навежда на теза за различно дължима от съда преценка за вероятната основателност на иска, в зависимост от поставено от ищеца – молител по обезпечението – изрично условие за допускане на обезпечението без парична гаранция. Отговор на такъв въпрос въззивният съд не е давал, а и допускането на обезпечението без парична гаранция е обосновано с довода за изрично доказано от ищеца извънпроцесуално поведение на ответника спрямо претенцията му, с което същата се оспорва, но не се противопоставя мотивирано основание за задържане на полученото, впрочем опровергаващо се и от собственото твърдение на ответника за последващо връщане на полученото. Както вече се посочи, плащане с погасителен за ищеца или изключващ правото му ефект, последващо на твърдяното разместване на имуществени блага , е предмет на осъществимата от ответника защита по същество,след навлизане в състезателната фаза на съдебното производство,а и доказателства в подкрепа на тезата му не са представени по делото, вкл. с частната касационна жалба.Дори да се приеме за покриващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, въпросът е необоснован с допълнителен селективен критерий, с формално посочване на т.3 на същата разпоредба. Съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС,обосноваването предпоставя посочване на непълната, неясна и противоречива правна норма, съответно породила противоречива съдебна практика – също надлежно посочена, или обосноваване на предпоставки, за преодоляване на иначе непротиворечива съдебна практика, като неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството.
Шестият от въпросите не кореспондира с действителната фактическа обстановка – не се касае за наведени от самия ищец твърдения, нито за представени от него доказателства, изключващи обезпечителната нужда.Дори да се приеме за обоснован общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, необоснован е допълнителния такъв по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като по дължимата преценка досежно тази предпоставка за допускане на обезпечението е налице богата,задължителна за въззивния съд съдебна практика, противоречие с която касаторът не е обосновал. Следва да се прецени,че в случая въззивният съд е придал значение и на факта,че имущественото разместване, / а видно от доказателствата и последващото „възстановяване„ на полученото /, са резултат от поредица измамливи действия, т.е. е оценил субективното отношение на длъжника, отричащ вземането при наличието на всички тези факти, но и намиращ се в очевидни връзки с правни субекти – автори на измамата, като достатъчно обосноваващо обезпечителна нужда.
Последният от въпросите на практика се свежда до допустимост на инцидентното установяване на неистинност на документ в производството по предявените искове и доколко без предявяването на такъв иск същите биха били неоснователни, съответно вероятно неоснователни – за нуждите на исканото обезпечение.Доколкото въззивният съд е счел, че доказването на неистинността е допустимо и без предявяване на нарочен иск за същото, въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, но по идентични на преждеизложените съображения,се явява необоснован с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. При това , не е допуснато обезпечение на иск с правна квалификация чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, нито изобщо квалифициран единствено въз основа института на „ неоснователното обогатяване „.
Съдът служебно следи за допустимостта на обезпечимия иск, но недопустимостта на същия, като основание за отказ за обезпечаване предпоставя изрично формулиране и обосноваване на процесуалноправен въпрос, какъвто страната не е въвела. Такава преценка би била преценка по правилността на определението за допускане на обезпечение, не и по допустимостта на самото произнасяне по чл.389 ГПК, поради което не се дължи служебно.При това напълно несъстоятелен е доводът за недопустимост на настоящия иск, основаващ се на това ,че отричаното вземане е предмет на заповед за незабавно изпълнение, което предпоставяло защитата му в производство по иск с правно основание чл.424 ГПК.Такъв иск предпоставя действителна заповед за незабавно изпълнение, въз основа на действително съществуващо правно основание за същото и надлежно образувано заповедно производство в първата му фаза,каквото в обстоятелствената част и с представените доказателства ищецът напълно отрича.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 679/ 24.02.2017 год. по ч.т.д.№ 822/2017 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: