О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 07.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5907 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. М. И., чрез пълномощник адв. П. Б. срещу решение № 235/ 18.06.2015 г. . по гр.д.№352/2015 г. на Окръжен съд-София .
Ответницата по касационната жалба Б. Х. Д. в писмен отговор ,подаден чрез пълномощник адв.М. К., я оспорва.Претендира разноски.
По делото ВКС,състав на ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба , на основание § 14 ПЗР ЗИД ГПК е допустима, като подадена преди изменението в чл. 280 ал.2 т.2 ГПК,прието със ЗИД ГПК, публикуван в бр.50/2015 г. на Държавен вестник,в законовия срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 52/12.03.2015 г. по гр.д.№1076/2014 г. на Районен съд-Ботевград в частта относно определения режим на лични отношения на ищеца Н. М. И.-касатор в настоящото производство, с детето М. Н. И. и вместо това е постановил друг режим, според който до навършване на тригодишна възраст бащата ще има право да вижда и взема детето всяка първа и трета неделя от месеца от 10 до 12 часа и от 16 до 18 часа; всяка четна година на К.-25.12., на Нова година-01.01., на рождения ден на детето-25.02.,на рождения ден на бащата-27.06. от 10 до 12 часа и от 16 до 18 часа, като виждането се осъществява на територията на [населено място], в присъствието на неговата майка Б. Х. Д..След навършване на тригодишна възраст до навършване на петгодишна възраст на детето режимът е определен всяка първа и трета събота и неделя ,всяка четна година на К.-25.12., на Нова година-01.01., на рождения ден на детето-25.02.,на рождения ден на бащата-27.06. от 10 до 17 часа без преспиване.След навършване на петгодишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя,всяка четна година по два дни за К., за Нова година, на рождените дни на детето и на бащата от 10 часа предния ден до 17 часа на следващия ден, по двадесет дни през лятото,когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Режимът може да се осъществява и по всяко друго време след предварителна уговорка между страните. В останалите му части , с които е предоставено упражняването на родителските права и определено местоживеенето на детето при майката и е присъдена издръжка в размер на сумата 90 лв. месечно, същото е потвърдено Присъдени са разноски.Въззивният съд е приел,че детето е на бебешка възраст-година и три месеца.Бащата е студент в София, редовна форма на обучение и по време на семестъра живее в общежитие.Майката е завършила висше образование, работи като учител и е финансово независима.Не е констатирано препятстване контактите на бащата с детето.Посочил е, че е приет социален доклад, от който се установява,че правата и интересите на детето не са застрашени от неговия баща, че комунално-битовите условия в жилището на неговите родители в Е. са отлични и ще задоволят адекватно всички нужди на детето, когато пребивава при баща си,който е силно привързан към него. Съобразявайки се приоритетно с възрастта на детето и с обстоятелството, че след раздялата на родителите, майката е поела изцяло грижите за него, с помощта на семейството си и полага адекватни такива, въззивният съд е направил извод,че на нея следва да се предостави упражняването на родителските права.Намерил е,че искането на касатора за съвместно упражняване на родителските права, като детето живее по една седмица при всеки родител, не е в негов интерес и не би му осигурило необходимото спокойствие и сигурност. Приел е, че на бащата трябва да се осигури режим на виждане, който да е подходящ за изграждане и поддържане на пълноценна емоционална връзка, но и да гарантира спокойствието на детето с оглед ниската му възраст.Приел е също така,че след раздялата на родителите, когато детето е било на седем месеца, то не е контактувало с баща си, съответно той не познава неговите навици, здравословно и емоционално състояние. Поради това е счел,че известен период от време бащата трябва да вижда детето в присъствието на майката и без преспиване. Направил е извод,че издръжка в размер на 90 лв. кореспондира с възможностите на родителите.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК ,преповтаряйки в по-голямата си част съдържанието на касационната жалба, касаторът поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Поставя въпросите: има ли шанс малкият М. да изживее детството си докато навърши 18 години,без неговите родители да водят безкрайни изтощителни дела за него и кой режим на осъществяване на правата на детето по чл.9 от Конвенцията за правата на детето и чл.24 от Х. на основните права на Европейския съюз е в негов най-добър интерес. На първия въпрос сам отговаря положително.Посочва,че по втория въпрос въззивният съд не се е произнесъл,въпреки че е бил длъжен да го стори служебно.Позовава се на §6 от Общ коментар №14 на Комитета по правата на детето за определянето му. Намира,че неправилно и без аргументация е отхвърлено искането му за споделено упражняване на родителската отговорност. Цитира решения на районни съдилища, съдържащи различни разрешения по въпроса, за които няма данни дали са влезли в сила.Позовава се на решение на ЕСПЧ и на решение на Върховния съд на Кралство Испания, твърдейки, че прилага последното в превод и което не е сторено. Намира,че постановките на ППВС №1/1974 г.следва да бъдат изоставени, като неуместни, овехтели и в по-голямата си част отстояващи дискриминация по полов признак. Поддържа,че следва да започне да се прилага практиката на споделеното родителство.
ВКС, ІІІ г.о. в настоящия състав намира,че решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Касаторът не е отдал нужното значение на предпоставките за селектиране на касационната жалба.Те съществено се различават от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, които са извън обсега на производството по селекция,т.е. преповтарянето на съдържанието на касационната жалба в изложението не може да изпълни задачите, които стоят пред него.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК, за да се обоснове допускането на касационно обжалване на атакуваното решение, касаторът следва докаже наличието на общо и допълнително основание за това. Общо основание е извеждането на конкретен правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд по предмета на делото, отразяващи неговата решаваща воля.Първият от поставените въпроси не е правен. Касаторът сам изтъква,че въззивният съд не се е произнесъл по втория въпрос.Освен това питането е формулирано общотематично,без конкретика. За да изпълни изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване, въпросът трябва да е свързан именно с решаващите изводи на въззивния съд, независимо че касаторът счита за важни други въпроси, по които обаче не са формирани мотиви. Когато не е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване, не е налице възможност да се аргументира и специфично основание, тъй като обуславящият въпрос трябва да се развие в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК.За пълнота на изложението следва да се посочи, че касаторът не е изложил последователни доводи в тази насока, а оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение.Не е доказано дали са влезли в сила изброените решения на районни съдилища, т.е. дали те представляват съдебна практика.Не е направен подробен анализ на приетото в тях по обуславящ въпрос и не са посочени различията с разрешенията по същия въпрос в обжалваното решение.Касаторът не е съобразил постановките в цитираното ТР относно съдебните актове, които влизат в обсега на понятията съдебна практика и задължителна съдебна практика, както и че е негово задължението да издири и приложи такава, а не на съда. Относно допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК -когато се твърди неправилност на задължителна съдебна практика, трябва да се направи подробен анализ на конкретни постановки, съдържащи се в нея , защо се считат за погрешни,как точно трябва да се променят, а не да се отрича с едно изречение.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за тази инстанция , но по делото не са представени доказателства да са заплатени такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № № 235/ 18.06.2015 г. . по гр.д.№352/2015 г. на Окръжен съд-София .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: