2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
гр. София, 16.07. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1096 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 247 и чл. 250, във вр. с чл. 288 от ГПК.
С молба с вх. № 7010/16.06.2015 г. жалбоподателят по делото [фирма] моли съда да поправи очевидни фактически грешки и да допълни, постановеното по делото определение № 697/02.06.2015 г., с което не е допуснато касационното обжалване на решение № 710/25.11.2014 г. по търг. дело № 909/2014 г. на Пловдивския апелативен съд.
Молителят счита, че това определение по чл. 288 от ГПК е непълно, тъй като съдът не е разгледал допълнителните му писмени бележки от 17.03.2015 г., за които в мотивите към определението е прието, че имат характера на допълнително изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, но са подадени далеч след изтичането срока по чл. 283 от ГПК; както и че съдът не е разгледал възражението му за погасителна давност, поддържано пред всички инстанции. Последното се сочи и като очевидна фактическа грешка. Като такива се сочат и че това, че без никакви доказателства съдът бил приел, че ищцата е развалила договора на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД – поради загубване на интерес, вместо да се приложи чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, каквото разваляне не е извършено от ищцата; както и при разглеждането на протокол обр. 15 от 12.08.2014 г., от което писмено доказателство, според молителя е видно, че в хода на процеса е завършен ваканционният комплекс и намиращите се в него процесни апартаменти.
Насрещната страна по делото Р. Б. е отговорила, че молбата е неоснователна.
Молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Очевидна фактическа грешка, по смисъла на чл. 247 от ГПК, е всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда, отразена в мотивите към съдебния акт, и нейното външно изразяване в самия съдебен акт – диспозитива му. Непълен съдебен акт, по смисъла на чл. 250 от ГПК, е налице, когато произнасянето на съда не обхваща целия предмет на съответното производство – липсва както формирана, така и изразена воля по част от искането на страната, с което е сезиран съдът.
С определението, постановено по реда на чл. 288 от ГПК, ВКС извършва селекция на касационните жалби, като се произнася по допускането, респ. – недопускането на касационното обжалване на въззивното решение, извършвайки преценката си по критериите, установени в чл. 280, ал. 1 от ГПК, представляващи общи основания за това – материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ правните изводи в обжалваното въззивно решение и изхода на спора по делото (чл. 280, ал. 1 от ГПК), както и допълнителни основания – съответният правен въпрос да е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), да е решаван противоречиво от съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК) или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК). С оглед това, предметът на произнасяне от ВКС по реда на чл. 288 от ГПК се очертава, на първо място от касационната жалба – дали с нея се обжалва цялото въззивно решение или част от него; и на второ място – от изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в което следва да са изведени и формулирани общите основания, и да са аргументирани допълнителните основания за допускането на касационното обжалване.
От изложеното следва, че непълно определение по чл. 288 от ГПК би било налице, ако ВКС се е произнесъл по допускането, респ. – недопускането на касационното обжалване само на част от въззивното решение, а то е било обжалвано и в други негови части или изцяло; или ВКС се е произнесъл по изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационната жалба само на едната от страните, а то е било обжалвано и от другата страна по делото. Очевидна фактическа грешка в определението по чл. 288 от ГПК би била налице, ако в диспозитива му погрешно са посочени името (наименованието) на страна по делото, номера или датата на обжалваното въззивно решение, номера на делото, по което то е постановено, или съдът, който го е постановил; или ако от мотивите към определението е видно, че ВКС е формирал воля да допусне, респ. – да не допусне касационното обжалване и на друга част от въззивното решение, която не е посочена в самото определение – диспозитива му.
В случая в молбата на [фирма] не се сочи никоя такава или подобна хипотеза на допусната очевидна фактическа грешка или непълнота на постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК.
Производството по чл. 288 от ГПК няма за предмет и ВКС не обсъжда в него нито доказателствата по делото, нито възраженията и доводите на страните по съществото на материалноправния спор, нито касационните оплаквания на жалбоподателя, а извършва единствено преценката по посочените критерии по чл. 280, ал. 1 от ГПК – дали обективно са налице, наведените от касатора общи и допълнителни основания за допускане на касационното обжалване. Тъй като последните следва да се съдържат в изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, което трябва да е приложено към касационната жалба при подаването й в съда, ВКС не дължи произнасяне по допълнително изложение на основания за допускане на касационното обжалване, ако то е подадено от касатора след изтичането на преклузивния срок по чл. 283 от ГПК за касационно обжалване или на преклузивния срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК за отстраняване на нередовности на вече подадено изложение към жалбата – ако въззивният съд е давал указания за това.
Предвид горното, нищо от изложеното в молбата на [фирма] не обуславя извод в постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 697/02.06.2015 г., да е налице допусната очевидна фактическа грешка или определението да е непълно. Основателни в този смисъл са и доводите на насрещната страна по делото, че с подадената молба жалбоподателят единствено се домогва да преодолее необжалваемостта на постановеното определение по чл. 288 от ГПК.
В заключение, молбата следва да се остави без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 7010/16.06.2015 г. на [фирма] за поправка на очевидни фактически грешки и за допълване на постановеното по настоящото дело, определение № 697/02.06.2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.