Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
1051_11_opr288_262kt.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
С., 02.03. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1051 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Емил Л. Б. срещу въззивно решение от 13.04.2011 г. по въззивно гр.д. № 603 /2010 г. на Плевенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 14.05.2010 г. по гр.д. № 7303 /2009 г. на Плевенския районен съд, с което са отхвърлени искове от жалбоподателя срещу ОД на МВР – П. с правно основание 1) чл.262 КТ за заплащане на сумата 9,000 лева за периода от 31.12.2005 г. до 28.02.2009 г. за обезщетение за извънреден труд през почивни и празнични дни и 2) чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху сумата по главната претенция за периода от 31.12.2005 г. до 31.12.2009 г. и жалбоподателят е осъден да заплати разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна ОД на МВР – П. не изразява становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, исковете са оценяеми и обжалваемият интерес по главния иск не е под 5,000 лева, а искът за мораторна лихва е обусловен.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за периодите на претенциите ищецът е работил при ответника в РПУ [населено място] по служебно правоотношение по чл.211,ал.1 ЗМВР като „Инспектор детска педагогическа стая”; претенциите са за заплащане за извънреден труд, полаган през празнични и почивни дни по дежурства „по ръководство” съгласно чл.15 от Инструкция за организация на дежурството в МВР № 1 -66 /1994 г.; дежурствата са уточнени по дни от ищеца, съдът е установил въз основа на писмени доказателства и заключения на вещи лица, че са давани по предварително изготвен график и че за всяко едно от тях ищецът е получил компенсация съгласно инструкцията с по един работен ден през седмицата (от понеделник до петък) въз основа на представен от него рапорт (за 63 дежурства е компенсиран с 63 работни дни) в дните, които е посочил; т.е. при полагането на тези дежурства не е отчетен извънреден труд, такъв е отчетен с документи за други дати, с документи и със заключението на вещо лице е установено и заплащането му за тези други дати (датите са посочени, съпоставени и е установено различието им с посочените от ищеца дати, на които е давал дежурства по ръководство, чието парично обезщетяване претендира в настоящото производство); въз основа на установените факти съдът е изложил правни изводи за това, че положените от ищеца дежурства „по ръководство” с цел управлението на силите и средствата на МВР, по време на които е стоял на разположение в дома си, са част от работното му време по чл.211,ал.1 ЗМВР (8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица), с тях не е нарушена общата продължителност на работното време по 40 часа седмично, не са извънреден труд по смисъла на чл.202,ал.1,т.3 ЗМВР и посочената инструкция № 1-66 /1994 г., защото са компенсирани както е предвидено в чл.17,ал.1 от инструкцията и работното време не е превишило 40 дни седмично, при общо отчитане за 6 месеца, поради което ищецът не е положил извънреден труд по време на посочените от него дежурства, не е възникнало основание за заплащането на такъв, следователно главният иск е неоснователен, както и обусловеният.
В изложението си на основанията за допускане на решението до касационно обжалване жалбоподателят твърди общо, че е налице основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като имало подобни казуси и без да извежда правен въпрос, който да е обусловил въззивното решение съгласно изискванията на чл.280,ал.1 ГПК, сочи решения на окръжни и районни съдилища, които не представя и за които няма данни, че са влезли в сила : № 1956 /05.01.1999 г. по гр.д. № 3990 / 2008 г. на Бургаски РС, 13 състав, от 15.02.2009 г. по гр.д. № 1167 /2008 г. на Видински РС, от 28.05.2010 г. по гр.д. 0 180 /2010 г. на Ямболски ОС, от 23.03.2010 г. по гр.д. № 39 /2010 г. на Пл.(?) ОС, ІV о. и от 15.09.2010 г. по гр.д. № 949 /2010 г. на Казанлъшки РС; жалбоподателят не сочи какво е общото, нито какво е различното (противоречието) в разрешенията в обжалваното и тези решения. Тъй като касаторът не е извел правен въпрос съгласно изискванията на чл.280,ал.1 ГПК и съгласно т.3 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, тъй като не е представил доказателства за наличието и влезли в сила съдебни актове на първоинстанционни и въззивни съдилища, следва да се счита, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че на следващо място е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК с оглед естеството на казуса, касаещ полагането на извънреден труд от служител на МВР в извън нормативно определеното време и защото няма практика конкретно по този казус, допускането на касационно обжалване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, за да се отстранят непълноти и неясноти в прилагането на закона; жалбоподателят не сочи правната норма, която има предвид.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът не е обуславящ, тъй като съдът е приел, че ищецът не е полагал извънреден труд : че след всяко едно от тях ищецът е получил компенсация съгласно инструкцията с по един работен ден през седмицата, в резултат на което не е нарушена общата продължителност на работното му време по 40 часа седмично и не са възникнали основания за заплащането на дежурствата по посочена инструкция и действащата преди нея заповед.
Поради изложеното не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът МВР не претендира разноски и не е представил доказателства, че е направил разноски, нито че е защитаван от юрисконсулт, поради което разноски и юрисконсултски възнаграждения не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 13.04.2011 г. по въззивно гр.д. № 603 /2010 г. на Плевенския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.