2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
гр. София, 21.07. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 2478 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба на М. Т. В. срещу решение № 1631/31.10.2011 г., постановено по гр. дело № 12/2011 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 1227/22.03.2010 г. по гр. дело № 1691/2006 г. на Софийския градски съд и вместо това е признато за установено, на основание чл. 255 от ГПК (отм.), по иска на [фирма], предявен срещу Е. Г. В., жалбоподателката М. Т. В. и Т. Т. В., че вземането на последните трима срещу ищеца [фирма] по изп. дело № 4505/2004 г. по описа на ДСИ при СРС, І-во отд., 5-ти уч. за сумата 7 557.70 U., заедно със законната лихва върху нея, считано от 15.02.1994 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер 52 лв., не подлежи на принудително изпълнение, поради погасяването му по давност.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Жалбоподателката М. Т. В. и останалите двама ответници Т. Т. В. и Е. Г. В. участват по делото като наследници (деца и съпруга) на починалия преди завеждането на исковата молба Т. Ф. В., който е бил титуляр на процесното вземане. Поради това всеки от тях тримата има по 1/3 от процесното вземане в размер 7 557.70 U., чиято левова равностойност, съгласно постановеното по делото определение от 27.03.2006 г., възлиза на 12 318.98 лв., която сума е посочена и като цена на иска. С оглед на това, по делото са предявени, не един, а три субективно и обективно съединени отрицателни установителни иска – срещу всеки един от тримата ответници, с цена на всеки от исковете, възлизаща на сумата 4 106.33 лв.
Ответникът Т. Т. В. не е обжалвал въззивното решение, а подадената срещу същото касационна жалба на ответницата Е. Г. В. е върната с разпореждане на въззивния съд от 12.04.2012 г., което е влязло в сила – оставено е в сила с определение № 82/29.01.2013 г. по частно гр. дело № 812/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
Жалбоподателката М. Т. В., по аргумент от чл. 26, ал. 2 от ГПК, няма процесуалното право, а и няма правен интерес да обжалва въззивното решение в частта му, с която са уважени отрицателните установителни искове срещу останалите двама ответници по делото, които са нейни обикновени другари в процеса. Както вече беше посочено, предявеният срещу жалбоподателката отрицателен установителен иск по чл. 255 от ГПК (отм.) е с цена 4 106.33 лв., т.е. – и в тази негова част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване от жалбоподателката, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
По изложените съображения, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Т. В. срещу решение № 1631/31.10.2011 г., постановено по гр. дело № 12/2011 г. на Софийския апелативен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2478/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.