О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 23.04. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №262/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба/озаглавена частна жалба/, вх. №7189/23.12.2009 г., подадени от адв. М процесуален представител на ответника по исковата молба, против въззивно определение №496/07.12.2009 г. по ч.гр.д. №800/2009 г. по описа на П. окръжен съд,г.к., ІІ състав.
В изложението по чл.280, ал.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Излага, че съставлява съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, въпросът за спиране производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – кога е налице преюдициалност на дадено производство, с оглед правилното решаване на делото по друго обусловено производство. По-нататък в изложението се прави теоретичен анализ на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и се твърди, че в конкретния случай връзка между двете дела липсва. Прилагат се определения на САС и СОС. Като основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 КТ.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната касационна жалба е подадена в законния срок, поради което тя е допустима с оглед този критерий.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, съдържа само процесуалноправен въпрос, макар и непрецизно формулиран, а именно “Кога е налице преюдициалност на дадено производство с оглед правилното решаване на делото, което е спряно ?”.
Производството по настоящото дело е по иск предявен от Й. К. Д. против “С” А. – П. за претърпяни неимуществени вреди вследствие получени тежки сърдечни заболявания и прекаран сърдечен инфаркт, които са причинно обусловени от това, че през последните 4 години ищецът е бил два пъти незаконосъобразно уволнен от ответника и за продължително време е останал и е все още без работа и без необходимите средства за закупуване на лекарства и лечение, както без средства за издръжка на семейството си.
По допустимостта на въззивното определение до касационно обжалване.
С оглед представените по делото определение от 28.01.2003 г. по ч.гр.д. №139/2003 г. на САС, г.к., 2 с-в, определение от 23.7.2001 г. по ч.гр.д. №1589/2001 г. на САС, г.к., ІІ отд. и определение от 21.11.2007 г. по ч.гр.д. №1170/2007 г. на СОС и наведеното основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, съдът намира следното:
Първото от цитираните решения е неотносимо към настоящия спор, тъй като то поставя в корелация на обусловено от обуславящо производство дела, по които са предявени претенции, по едното за имуществени, а по другото за неимуществени вреди, за различни периоди.
Второто и третото определения също визират претенции за различни периоди и за различни по вид обезщетения следствие на трудова злополука.
В процесния случай делото е спряно, тъй като от твърденията по исковата молба е видно, че се претендират неимуществени вреди във връзка с две уволнения, като за второто е налице висящо производство към момента на определението на районния съд за спиране на делото.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По точното приложение на закона.
За да се приложи разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК следва да са налице две висящи производства в същия или различни съдилища като решението по едното ще има значение за правилното решаване на другото дело, за което се иска спиране.
В процесния случай спряното дело е обусловено от друго дело, по което протича производство по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ – гр.д. №3513/2008 г. по описа на П. районен съд. Това е така, тъй като ищецът – молител по молбата за спиране на делото, се позовава на факти и обстоятелства, в които се твърди, че са оказали влияние върху здравословното, семейното и битовото му състояние, и от които черпи права при претендиране на обезщетение по настоящото дело.
Ето защо процесуалния закон е приложен точно и въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №496/07.12.2009 г. по ч. гр.д. №800/2009 г. по описа на П. окръжен съд, г.к., ІІ състав, по частна касационна жалба, вх. №7183/03.12.2009 г., подадена от адв. М процесуален представител на ответника по исковата молба – “С” А. – П. .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: