О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 265
София, 09.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. дело N 198/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3 във връзка с § 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./.
Образувано е по частна касационна жалба на „И” О. със седалище в гр. С. против определение № 1* от 04.12.2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г отделение, постановено по ч. гр. д. № 7412/2009 г. С обжалвания съдебен акт е оставена без уважение частна жалба на „И” О. в качеството му на трето заинтересовано лице срещу определение от 08.07.2009 г. по гр. д. № 000767/2004 г. на Софийски районен съд, 68 състав, с което е оставена без уважение подадена от дружеството молба за отмяна по реда на чл.321 от ГПК /отм./ на допуснато с определение от 19.08.2004 г. по същото дело обезпечение на бъдещ иск.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което се съдържат аргументи относно наличието на основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
Ответникът по частната касационна жалба „Д” О. оспорва същата по съображения, развити в писмен отговор от 26.01.2010 г. Изразява становище за недопустимост на жалбата, като поддържа алтернативно и доводи за нейната неоснователност.
Препис от частната касационна жалба не е връчван на ответника „Б” О. поради обстоятелството, че въз основа на влязло в сила съдебно решение дружеството е заличено от търговския регистър.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Допустимостта на жалбата подлежи на преценка съобразно уредбата на обезпечителното производство, в т. ч. и на отмяната на допуснато обезпечение, съдържаща се в отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г. Приложимостта на същия към процесното правоотношение произтича от императивната норма на § 2, ал.4 от ПЗР на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. /обн. в ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./, тъй като молбата на „Д” О. за обезпечаване на бъдещ иск на основание чл.309 от ГПК /отм./, по повод на която е допуснато обезпечението, предмет на исканата отмяна по реда на чл.321 от ГПК /отм./, е постъпила преди датата 01.03.2008 г., а именно – на 19.08.2004 г., когато е депозирана в Софийски районен съд.
Обжалваното в настоящото производство определение, постановено от Софийски градски съд в качеството му на въззивна инстанция, не попада в кръга от съдебни актове, които могат да бъдат атакувани пред Върховния касационен съд с частна касационна жалба. Съгласно изричната разпоредба на чл. 218а, ал. 1, б. ”в” ГПК /отм./, предмет на такова обжалване са само определенията на въззивните съдилища, които преграждат по-нататъшното развитие на производството. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по правилността на постановеното от Софийски районен съд определение по чл.321 от ГПК /отм./, не прегражда развитието на производството по делото по смисъла на цитираната разпоредба и поради това не подлежи на касационен контрол.
Аргумент в подкрепа на извода за необжалваемост на определението, с което окръжният съд се е произнесъл като въззивна инстанция по законосъобразността на постановеното от районен съд определение по чл.321 от ГПК /отм., но приложим в случая на основание § 2, ал.4 от ПЗР на ГПК от 2007 г./, може да бъде изведен и от т. 6 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Според разрешението, дадено с цитираното тълкувателно решение, определението по чл. 321 ГПК /отм./ за отмяна на обезпечителна мярка, респ. за отказ да бъде отменена мярката, подлежи на обжалване пред ВКС само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд в хода на разглеждане на спора пред въззивната инстанция, каквато хипотеза не е налице в разглеждания случай.
Предвид изложените съображения, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане поради процесуалната й недопустимост.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „И” О. със седалище в гр. С. против определение № 1* от 04.12.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 7412/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :