О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
гр. София ,24.06.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №983 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. И. Т. срещу определение №708 от 25.02.2019г. по в.гр.д.№2305/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е оставена без уважение подадената от него молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение от 20.12.2018г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател излага оплаквания, че въззивният съд не е съобразил, че в случая въззивната жалба на насрещната страна е отхвърлена, което следва да се отчете при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата „ЗК Лев Инс“ АД, гр. София, не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
С решение №3020/20.12.2018г. по гр.д.№2305/2018г. на Софийски апелативен съд, е потвърдено решение №14 от 19.01.2018г. по т. д. №51/2017г. в обжалваните части: – в частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено на основание чл. 432, ал.1 от КЗ да заплати на В. И. Т. разликата над сумата от 20 000 лева, до присъдената с решението сума от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 15.05.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 15.05.2016г. до окончателното й изплащане, и в частта, с която е отхвърлен прекият иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, предявен от В. И. Т. против ЗК „Лев Инс“ АД за разликата над присъдената, като обезщетение за причинени неимуществени вреди сума от 30 000 лева, до предявения размер от 60 000 лева, както и в частта за разноските.
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК В. И. Т. е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските, като в молбата поддържа, че има право на заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция съразмерно на отхвърлената част от искането на другата страна. С обжалваното определение №708 от 25.02.2019г. по в.гр.д.№2305/2018г. Софийският апелативен съд е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК.
Обжалваното определение е неправилно. Предмет на въззивно обжалване от страна на ЗК „Лев Инс“ АД е било първоинстанционното решение в частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД, е осъдено да заплати на В. И. Т. разликата над сумата от 20 000 лева, до присъдената с решението сума от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на пътно – транспортно произшествие, настъпило на 15.05.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 15.05.2016г. до окончателното й изплащане. Предмет на обжалване от страна на В. И. Т. е било решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.432 ал.1 от КЗ за разликата над 30 000 лева до 60 000 лева. Следователно целият обжалваем интерес във въззивното производство е 40 000 лева. Въззивният съд е намерил за неоснователни и двете жалби. Поради това разноските за адвокатско възнаграждение на В. И. Т. следва да бъдат присъдени в съотношение 1/4, съобразно изхода на производството по обжалваната от насрещната страна част от решението. Видно от представения договор за правна защита и съдействие жалбоподателят В. Т. е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2076 лева, с ДДС, съответно следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 519 лева, с ДДС.
Предвид изложеното обжалваното определение по чл.248 от ГПК на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено, като вместо това бъде изменено постановеното на 20.12.2018г. решение по гр.д.№2305/2018г. на Софийски апелативен съд, като „ЗК Лев Инс“ АД, гр. София, бъде осъдено да заплати на В. И. Т. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 519 лева, с ДДС.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №708 от 25.02.2019г. по в.гр.д.№2305/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е оставена без уважение подадената от В. И. Т. молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение от 20.12.2018г. в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение от 20.12.2018г. по в.гр.д.№2305/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, в частта за разноските, като осъжда „ЗК Лев Инс“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], да заплати на В. И. Т., [ЕГН], с адрес гр. Пловдив, [улица], разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 519 лева, с ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.