О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 07.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 6030/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „А. К.“-ЕООД в ликвидация,чрез процесуален представител адв.Е. Н. срещу решение № 1282/16.06.2015 г. по гр.д.№972/2015 г. на Апелативен съд, ГК, 10 състав.
Ответниците по касационната жалба А. А. М. и Е. В. З. в писмен отговор, подаден чрез адв.В. К., я оспорват.Претендират разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 06.08.2014 г. по гр.д.№ 11365/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, І-16 състав, в частта, с която ответникът-касатор в настоящото производство, е осъден да заплати на основание чл. 59 ЗЗД сумата 7 086,07 лв. на ищцата А. А. М. и сумата 2345,89 лв. на ищеца Е. В. З., представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на съсобствения им недвижим имот представляващ част от упи ІІ и ІІІ по плана на [населено място] в периода 17.08.2007 г.-26.07.2012 г.,ведно със законната лихва.Присъдени са разноски. Решението в частите ,с които исковете са отхвърлени до пълния размер на претендираните суми съответно 51 000 лв. и 33 600 лв. като необжалвано е влязло в сила.Въззивният съд е приел, че ищците притежават съответно 805/14795 ид.части и 533/14795 ид.части от процесния имот,който бил реституиран на техните наследодатели и други съсобственици.С влязло в сила решение по гр.д.№210/2009 г.на Софийски районен съд бил уважен предявеният от тях срещу касатора ревандикационен иск и владението върху имота, представляващ празно дворно място с площ 315 кв.м., им било предадено на 26.07.2012 г., с приемо-предавателен протокол, в изпълнение на така постановения съдебен акт. Приел е също така, че от представените писмени доказателства-договори за наем ,анекси към тях и данъчни декларации по чл.41 ЗОДФЛ и от показанията на свид. А.Г. се установява, че в периода 1997 г.-2004 г. ищците отдавали имота под наем за паркиране на автомобили.От удостоверение № АГ-9400-88/10.04.2013 г. на СО се установява,че не е издавано разрешение за строеж на временен паркинг за процесния период и за процесното място , а от представената скица № 47056/19.10.2012 г. на служба по ГКК- че същото се намира в урбанизирана територия с начин на трайно ползване-незастроен имот за жилищни нужди.От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза се установява,че имотът се ползва като паркинг, върху него могат да се разположат 13 паркоместа , че с оглед на всички влияещи фактори средната наемна цена за обследвания период е в размер на 131 895 лв.,че неговото предназначение е за жилищно строителство и попада в зоната на стария градски център.Въззивният съд е посочил,че основният спорен въпрос между страните е бил дали следва да се дължи обезщетение, след като не е разрешавано от компетентните органи процесният имот да бъде ползван като паркинг. Намерил е за ирелевантно наличието или липсата на право на ищеца да сключи договор за наем за използването му като такъв, тъй като не е налице хипотеза на неоснователно обогатяване под формата на получен приход. Счел е за релевантни единствено предпоставките от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД- обогатяване за чужда сметка, обедняване на собственика и липса на основание за това.С оглед размера на притежаваните от ищците идеални части от имота е уважил исковете.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа всички основания за допускане решението на въззивния съд до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1ГПК. Извежда следния въпрос:
-има ли значение за спора по чл.59 ЗЗД наличието на право на ищеца като собственик на недвижим имот да сключва договор за наем за използването му като паркинг.
Счита че въпросът е обуславящ правните изводи на въззивния съд и е решен в противоречие със задължителна съдебна практика –решение по гр.д.№129/1984 г. на ОСГК и решение по т.д.№1025/2009 г., ІІ т.о.
Изтъква,че в исковия период имотът не е могъл да бъде използван като паркинг, тъй като не е имало издадено разрешение за строеж на временен паркинг по чл.55 вр.чл.147 ал.1 т.10 ЗУТ, а според чл.44 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община паркирането се извършва само на разрешените,определени и обозначени места. Посочва и че по действащия регулационен план имотът е предназначен за жилищно строителство.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение . Така поставеният въпрос е релевантен, но не е обосновано наличието на твърдяното допълнително основание.За да бъде аргументирано специфичното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК касаторът трябва да издири и приложи задължителна съдебна практика при пълен фактически и правен идентитет на разглежданите случаи, на идентичност на разрешените въпроси. В случая приложените съдебни актове са неотносими, при тях са разгледани различни казуси: с първия -получаване на обезщетение за ползване за административно-стопански нужди на държавни учреждения, предприятия и др., на жилищни имоти, собственост на граждани , а с втория-за ползване на електропровод. Следва да се посочи и че решението на ОСГК представлява съдебна, а не задължителна съдебна практика, тъй като не е тълкувателно и с позоваване на него може да бъде обосновано допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.За пълнота на изложението трябва да се отбележи и че нормата на чл. 55 ЗУТ не установява забрана за ползването на незастроени имоти като паркинг, а урежда предпоставките за това.
Необосноваването на допълнително основание според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК ще има за последствие недопускането на касационно обжалване на атакуваното решение на въззивния съд.
Ответниците по касационната жалба са отправили искане за присъждане на разноски в настоящото производство.С оглед изхода на делото и представения договор за правна защита и съдействие с отбелязване за получено в брой адвокатско възнаграждение, то следва да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1282/ 16.06.2015 г. по гр.д.№ 972/2015 г. на Апелативен съд, ГК, 10 състав.
ОСЪЖДА „А.“-ЕООД, в ликвидация, да заплати на А. А. М. и Е. В. З. сумата петстотин лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: