О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
С., 22.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 377/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение №3449/24.10.2017г. на САС, ГО-12състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските по чл. 248 ГПК. Изложени са доводи, че определението е неправилно, тъй като другата страна не е била направила искане за намаляване на възнаграждението поради прекомерност, а съдът е приложил разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, делото е било с фактическа и правна сложност, поради което чл. 78, ал.5 ГПК е неприложим и освен това съдът не е бил начислил ДДС върху присъдените разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена в срок и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, тъй като липсва основание по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
С оглед изхода на спора между страните (ответникът [фирма] е осъдена на да плати на ищцата М. Г. 80000лв. неимуществени вреди на основание чл. 49 ЗЗД и е отхвърлен иска за разликата до 200000лв.), ответникът по делото има право да му бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция съразмерно на отхвърлената част от иска (в случая това е съответната част от платеното адвокатско възнаграждение). В съдебно заседание обаче, насрещната страна М. Г. е направила възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар. Правото да се иска намаляване на размера на присъдените разноски в частта относно платения адвокатски хонорар се упражнява чрез възражение пред съда и когато страната заяви, че прави възражение за прекомерност, то това означава, че тя упражнява правото по чл.78, ал.5 ГПК и това по правната си същност е волеизявление, а не е твърдение, че платеният хонорар е прекомерен(както неправилно твърди частният жалбоподател).
Възражението за прекомерност е основателно, тъй като пред въззивната инстанция се е провело едно заседание и не са събирани доказателства. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгласно Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно отхвърлената част на иска е 3318лв., както правилно е бил изчислен от въззивния съд.
Върху така определения размер на разноските не се начислява ДДС, защото присъдените разноските представляват обезщетение по своеобразно деликтно отношение (неоснователна искова претенция) и съдът не начислява ДДС върху присъденото обезщетение по деликтно правоотношение. Разпоредбата на пар.2а от Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения касае отношенията между клиент и адвокат и съдът я взима предвид при изчисляването на размера на направените разноски(платения адвокатски хонорар), в случая обаче се присъждат разноски съобразно минималното адвокатско възнаграждение, а не съобразно направените такива. Същата тази разпоредба не касае отношенията между страните по делото по повод присъдените разноски и съдът не начислява ДДС върху тях.
Тъй като въззивният съд САС е присъдил с въззивното решение разноски в полза на ответника по делото в размер на 3318лв. като правилно е приложил разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, то искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно, поради което обжалваното определение на САС, с което е оставил без уважение искането по чл.248, ал.1 ГПК следва да се потвърди.
Воден от горното, ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3449/24.10.2017г. на САС, ГО-12състав, постановено по същото дело.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: