О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
гр. София 24.04.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 22 април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр. дело № 2525 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от [фирма] [населено място], чрез адв. Хр.М. против определение № 56/08.01.2013 г. по в.ч. гр.дело № 1576/2012 г. на Апелативен съд [населено място], с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 6051/11.05.2012 г., подадена от [фирма] [населено място], против разпореждане № 429/11.04.2012 г. по т.дело № 262/2010 г. на Старозагорския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – незаконосъобразност и необоснованост. Иска отмяна и връщане делото на Окръжен съд [населено място] за администриране на подадената въззивна жалба и насрещна въззивна жалба от [фирма] против постановеното първоинстанционно решение.
В изложението към частната жалба е формулиран правният въпрос – платена ли е държавната такса по въззивната жалба, респективно по насрещната въззивна жалба и с какъв документ се установява това, решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 654/30.12.2008 г. по гр.дело № 2021/2008 г. на ВКС, I г.о., определение № 179/15.10.2010 г. по гр.дело № 1240/2010 г. на ВКС, II г.о., постановени по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Определението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
С разпореждане № 429/11.04.2012 г. по т. дело № 262/2010 г. на Окръжен съд [населено място] е върната въззивна жалба и насрещна въззивна жалба на [фирма] [населено място] против решение № 75/04.08.2011 г. постановено по т.дело № 262/2010 г. на Окръжен съд гр. Ст.З., поради неотстранени в срок нередовности на жалбите.
С обжалваното определение Пловдивският апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на [фирма] против разпореждането на Старозагорския окръжен съд от 11.04.2012 г. Прието е, че Старозагорския окръжен съд е констатирал наличието на нередовности на подадените въззивни жалби – първоначална и насрещна от [фирма] – не е внесена държавна такса от жалбоподателя. На последния съдът е указал да отстрани нередовностите с разпореждане по всяка от жалбите. Прието е, че на жалбоподателя са редовно връчени съобщения за постановените разпореждания и същият не е отстранил нередовностите в указания от съда едноседмичен срок. Поради това съдът е направил извода, че въззивните жалби следва да се върнат на основание чл.262, ал.2,т.2 ГПК, какъвто е бил и извода на първоинстанционния съд.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. Съобразно тълкуването, дадено с т.2 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да се допусне касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК правният въпрос от значение за изхода на делото и обусловил правните изводи на съда следва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ, обн.Д.в.бр. 59/94 г./отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и/или търговска колегии на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, съответно с определение по чл.274,ал.3 ГПК. В изложението жалбоподателят не се е позовал на посочената задължителна практика на ВКС, поради което и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК не се установява. Цитираните определения на състави на ВКС са извън обхвата на понятието задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като определение № 654/30.12.2008 г. по гр.дело № 2021/2008 г. на ВКС, I г.о. и № 179/15.10.2010 г. по гр.дело № 1240/2010 г. на ВКС, II г.о. са постановени по чл.274,ал.2 ГПК, а не по чл.274,ал.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК – противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата. С определение № 654/30.12.2008 г. по гр.дело № 2021/2008 г. на ВКС, I г.о., постановено по чл.274,ал.2 ГПК е прието, че нередовността на върната касационна жалба срещу постановено въззивно решение е отстранена в указания от съда едноседмичен срок, поради което определението, с което е върната жалбата е отменено. С определение № 179/15.10.2010 г. по гр.дело № 1240/2010 г. на ВКС, II г.о. е върната частна жалба срещу разпореждане на председателя на второ гражданско отделение на ВКС, поради неотстранена в срок нередовност на частната жалба. Правният въпрос съдът не е разрешил в противоречие с разрешението в цитираните определения, тъй като съдът се е произнесъл по различна хипотеза, поради което и правните изводи са различни.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 56/08.01.2013 г. по в.ч.гр.дело № 1576/2012 г. на Пловдивския апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 1036/08.02.2013 г., подадена от [фирма] [населено място], [улица], чрез адв. Хр.М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: