О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 09.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. N 177/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3 във връзка с §2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./ .
Образувано е по частни касационни жалби на „Т” Е. със седалище в гр. Б. и П. Т. М. от гр. Б. срещу определение № 534 от 28.12.2009 г. по ч. гр. д. № 627/2009 г. на Бургаски окръжен съд.
Частната касационна жалба на „Т” Е. е насочена срещу частта от определението на Бургаски окръжен съд, с която, след частична отмяна на определение от 15.06.2009 г. по ч. гр. д. № 5527/2008 г., е уважено възражението на П. Т. М. с правно основание чл. 250, ал. 2 ГПК /отм./ и е спряно изпълнението по изп. дело № 33/2008 г. по описа на Частен съдебен изпълнител с рег. № 8* образувано по издаден в полза на „Т” Е. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 612/2008 г. на Бургаски районен съд, до размер на сумата 2 958.57 лв. – главница и лихви, дължими за периода м. март 2003 г. – м. декември 2004 г.
С частната касационна жалба на П. Т. М. се атакува частта от определението на Бургаски окръжен съд, с която е оставено в сила определението от 15.06.2009 г. по ч. гр. д. № 5527/2008 г. на Бургаски окръжен съд за отказ да бъде спряно на основание чл.250, ал.2 от ГПК /отм./ изпълнението по изп. дело № 33/2008 г. за разликата над сумата 2 958.57 лв. до сумата 7 391.54 лв., както и в частта, с която е потвърдено определение на първоинстанционния съд от 28.08.2009 г. по същото дело за осъждане на П. М. да заплати на „Т” Е. разноски за производството по чл.250, ал.2 от ГПК /отм./ в размер на 159.50 лв.
В частните жалби се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Представени са изложения по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в които страните са развили съображенията си за наличие на основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
По делото е депозиран отговор от 23.02.2010 г., с който „Т” Е. оспорва частната касационна жалба на насрещната страна като неоснователна и изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Ответникът П. Т. М. не изразява становище по частната касационна жалба на „Т” ЕАД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, намира частните касационни жалби за процесуално недопустими по следните съображения :
Допустимостта на частните касационни жалби подлежи на преценка съобразно уредбата на производството по оспорване на вземане по изпълнителен лист и спиране на изпълнението, съдържаща се в отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г. Последният е приложим към процесното правоотношение по силата на § 2, ал. 9 от ПЗР на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. /обв. в ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./, тъй като молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание е постъпила в съответния съд /Бургаски районен съд/ преди 01.03.2008 г., а именно – на 22.02.2008 г.
Обжалваното в настоящото производство определение, постановено от Бургаски окръжен съд в качеството му на въззивна инстанция, не попада в обхвата на съдебните актове, които могат да бъдат атакувани пред Върховния касационен съд с частна касационна жалба. Съгласно изричната разпоредба на чл. 218а, ал. 1, б. ”в” ГПК /отм./, предмет на такова обжалване са само определенията на въззивните съдилища, които преграждат по-нататъшното развитие на производството. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по правилността на постановеното от Бургаски районен съд определение по чл. 250 ГПК /отм./, не прегражда развитието на производството по делото по смисъла на цитираната разпоредба и следователно не подлежи на касационен контрол. Аналогичен извод важи и за частта от определението, с което е потвърдено първоинстанционното определение от 28.08.2009 г. за разноските в производството по чл.250 от ГПК /отм./, което е функционално обусловено от произнасянето на съда по основателността на възражението с правно основание чл.250 от ГПК /отм./.
Аргумент в подкрепа на извода за необжалваемост на определението, с което окръжният съд се е произнесъл като въззивна инстанция по законосъобразността на постановено от районен съд определение по чл. 250 ГПК /отм., но приложим в случая на основание § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК от 2007 г./, може да бъде изведен и от т. 6 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Според разрешението, дадено с цитираното тълкувателно решение, определенията по чл. 213, б. ”б” ГПК /отм./, каквото е и определението по чл. 250 ГПК /отм./, подлежат на двуинстанционно разглеждане. Касационен контрол по отношение на определение по чл.250 от ГПК /отм./ би бил допустим само в хипотезите, при които окръжният съд е оставил в сила определение на първоинстанционен съд за оставяне на молбата по чл. 250 ГПК /отм./ без разглеждане или за прекратяване на образуваното въз основа на нея производство, т. е. когато се касае за акт, преграждащ по-нататъшното развитие на производството, каквито хипотези не са налице в случая.
Предвид изложените съображения , настоящият съдебен състав приема, че като процесуално недопустими, частните касационни жалби следва да бъдат оставени без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частните касационни жалби на „Т” Е. със седалище в гр. Б. и на П. Т. М. от гр. Б.срещу определение № 534 от 28.12.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 627/2009 г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :