3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№266
София21.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 905/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба Р. Т. Б. от[населено място], действаща като [фирма] срещу решение № 86 от 08.06.2010 г. по в.т.д.№ 99/2010 г. на Окръжен съд – Добрич, с което след отмяна на решение № 88 от 18.03.2010 г. по гр.д.№ 3995/2009 г. на Районен съд – Добрич, е отхвърлен предявения срещу [фирма],[населено място], иск за установяване дължимостта на сумата 1 020 лв.- цена на изработени менюта за коктейли по фактура № 465/28.06.2008 г., както и за сумата 140.67 лв. – мораторна лихва за периода от 28.06.2008 г. до 03.06.2009 г., с присъждане на разноски в полза на дружеството в размер на 640.80 лв.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на съдебния акт на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и уважаване на положителния установителен иск по чл.415 ГПК. Жалбоподателката счита, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин приемането на изработеното съобразно одобрен проект, издаването и подписването на фактура за това, както и липсата на възражения от страна на поръчващия относно качеството на изработеното. Твърди се, че в резултат на необсъждане на тези доказателства и на наведените доводи, въззивната инстанция е направила необосновани изводи по спорното право.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значим материалноправен въпрос – за отговорността на изпълнителя при неправилно направена поръчка и изпълнение без отклонение от поръчката, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище за нередовност на касационната жалба и евентуално искане за недопускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, е направен извод за недоказаност на твърденията на ищеца за точно и качествено изпълнение на поръчаното, вкл. за броя на поръчаните менюта, тяхната единична цена и колко броя са доставени на ответника, чието заплащане последният дължи. Според решаващия съдебен състав представената по делото фактура не установява приемането на работата, предвид липсата на конкретни данни за количеството и единична цена на всяко меню. Не са възприети изводите на първата инстанция за несвоевременно възражение от страна на управителя на ответното дружество относно явен недостатък на изработените вещи.
Настоящият съдебен състав намира, че не e налице основаниe за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не може да се приеме, че формулираният от касатора материалноправен въпрос е от значение за формиране решаващата воля на съда. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната, обща предпоставка за допускане касационно обжалване, е необходимо поставеният правен въпрос да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Предвид отразените по-горе решаващи мотиви на въззивната инстанция за отхвърляне на специалния установителен иск по чл.415 ГПК като недоказан, не може да се счете, че въпросът за отговорността при неправилно направена поръчка и изпълнението й от страна на изпълнителя, е обуславящ по смисъла на ал.1 на чл.280 ГПК, във вр. с посоченото тълкувателно решение. Липсата на тази основна предпоставка за достъп до касация е достатъчна за отхвърляне на искането за допускане на обжалването и не е необходимо да се преценява дали е налице допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – доколко формулираният правен въпрос е от значение за точното приложение на материалния закон и за развитието на правото.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 86 от 08.06.2010 г. по в.т.д.№ 99/2010 г. на Окръжен съд – Добрич.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: