О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
Гр.С., 06.10.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря ……………………, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3496 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Л., упражняваща търговска дейност като [фирма], срещу решение №.490/20.11.2013г. по г.д.№.490/2013г. на Софийски окръжен съд.
Ответната страна М. Б. К. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима само в частта по претенцията за присъждане на трудово възнаграждение и акцесорната такава за лихви. Размерите на исковете по чл.224 ал.1 КТ, чл.215 КТ и тези по чл.86 ЗЗД за мораторни лихви върху главниците по тях са под предвидения в чл.280 ал.2 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тези му части не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща горните части, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по претенцията за заплащане на трудово възнаграждение и лихви, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил и потвърдил частично първоинстанционното решение, е намерил исковете с правно основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД за частично основателни – съответно за 4933,60лв. неплатено трудово възнаграждение за периода 1.06.05г.-3.11.07г. и за 1102,42лв. лихви за периода 1.06.05г.-12.05.08г., а възражението на ответника за прихващане със сумата 7948лв. – обща стойност на получени, но невърнати от ищеца стоки – за неоснователно. Приел е, че същото не е доказано по основание, не са индивидуализирани по никакъв начин неговите правопораждащи факти и размер. Посочил е, че положеният от К. подпис върху лист под отразяване ”стока, която е дадена, но не е платена от магазин на М. К.”, изписано от трето лице, установява единствено факта на получаване на дадено количество стоки, които не са били заплатени на работодателя – не и основанието, на което са получени, още по-малко задължение за тяхното връщане или заплащане.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановеното в решение №.56/10.03.10г. по г.д.№.540/09г. на ВКС, ІІІ ГО, реш. №.690/3.01.2011г. по г.д.№.681/09г. ГК, ІV ГО на ВКС, реш. №.56/10.03.2010г. по г.д.№.540/09г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, реш. №.123/30.05.11г. по г.д.№.890/10г., ГК, ІІІ ТО на ВКС, по въпроса „в хипотеза на предявена претенция за липси по чл.207 ал.1 т.2 КТ от работодател срещу работник или служител, който заема материално-отчетническа длъжност при него, когато са налице доказателства за предаването на стоки, собственост на работодателя, на работника или служителя, задължен ли е работодателя да ангажира и други доказателства за установяване на основателността на претенцията си – в частност на какво основание са получени стоките от работника или служителя, както и че същият е длъжен да ги върне, или основанието за получаване и задължението за връщане в тази хипотеза произтича от самото естество на трудовото правоотношение относно една отчетническа длъжност и работодателят е достатъчно да установи, че лицето, получило стоките, е заемало такава длъжност”. Позоваването на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е във връзка с въпроси, които касаят частта на решението, която не подлежи на касационно обжалване, и поради това няма да бъдат предмет на разглеждане.
Поставеният от касатора правен въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната практика, в това число и с приложените и цитирани по-горе решения. В същите се приема, че работникът, комуто е възложено като трудово задължение да отчита парични средства, отговаря за липса, когато е получил съответна сума, но не е представил документ за извършени разходи и не е върнал остатъка. По този иск в тежест на работодателя е да докаже получаването на сумата, а на работника – разходването й по предназначение и връщане на остатъка /реш. 690/3.01.11г. по г.д.№.681/09г,. ВКС, ІV ГО/. При констатация за липси на парични или материални ценности се презумира, че щетета е причинена от отчетника – в чиято тежест е установяването, че не е причинил щетата или че това не е извършено виновно /реш. 123/30.05.11г. по г.д.№.890/10г., ВКС, ІІІ ГО/. В. съд е приел, че не са индивидуализирани и доказани правопораждащите юридически факти и размера на възражението за прихващане със стойност на липса, претендирана съгласно чл.207 и сл. КТ – вкл. основанието, на което са получени съответните вещи. Изводът е направен в контекста на своевременно извършеното от ищеца оспорване на възражението за прихващане /л.93 по г.д.№.168/08 на Б./ – с което се оспорва съдържанието на документ – лист от тетрадка /дописването на текста, на който се позовава ответникът като доказателство за получаване на стока/, вкл. като се сочи, че редът за предаване на стока и отчитането й между работодател и работник не е този, който е посочен в този документ, както и че не са му били предявявани никакви претенции. При това положение горното заключение е свързано с преценката на ангажираните доказателства с оглед установяване на фактическия състав на претендираната отговорност за липси и не съставлява произнасяне по сочения материалноправен въпрос в отклонение от цитираната практика. Предвид изложеното не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съставът на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.490/20.11.2013г. по г.д.№.490/2013г. на Софийски окръжен съд, в осъдителните му части по иска с правно основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. С. Л., упражняваща търговска дейност като [фирма] срещу решение №.490/20.11.2013г. по г.д.№.490/2013г. на Софийски окръжен съд в останалата му осъдителна част – по исковете по чл.224 ал.1 КТ, чл.215 КТ и тези по чл.86 ЗЗД за мораторни лихви върху главниците като недопустима.
Определението в частта за недопускане не подлежи на обжалване.
Определението в частта за оставяне без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: