4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№266
София.21.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2999/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. И. от [населено място], действащ като [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адвокат М. С., срещу решение № 203 от 17.07.2014 г. по в.т.д. № 154/2014 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 29 от 04.03.2014 г. по т.д. № 264/2013 г. на Окръжен съд – Русе. С посоченото първоинстанционно решение е признато за установено съществуването на арендни правоотношения между ЗК”Възход-94”, с О. и ЕТ” „И.- К.- И. И.” по индивидуализираните в решението договори за аренда и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменено извършеното от Службата по вписванията [населено място] и от Общинска служба „Земеделие”, [населено място] пред м.септември 2012 г. вписване на едностранното прекратяване на договорите за аренда на основание нотариална покана.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон – чл.87 ЗЗД, във вр. с чл.27, ал.1, т.2 от ЗАЗ и във вр. с чл.16, ал.4 ЗАЗ. Изразява се несъгласие с разбирането на въззивната инстанция, че неизпълнението на задължението от страна на арендатора по чл.16, ал.4 ЗАЗ не представлява виновно неизпълнение на негово задължение и съответно, че не е основание за прекратяване на договора. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърлят предявените искове, с присъждане на разноски по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните формулирани от касатора правни въпроси: „1. Неизпълнението на задължението по чл.16, ал.4 от ЗАЗ – насрещната страна да отговори писмено на предложението за изменение на договора за аренда, представлява ли виновно неизпълнение; 2. Неизпълнението на задължението по чл.16, ал.4 от ЗАЗ насрещната страна да отговори писмено на предложението за изменение на договора за аренда представлява ли неизпълнение по смисъла на чл.27, ал.1, т.2 от ЗАЗ и 3. Чл.16, ал. 4 от ЗАЗ според който насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението за изменение на договора, освен ако с него не е определен друг срок, императивна правна норма ли е”.
Ответникът по касация – ЗК”Възход – 94”, [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Тотка Д., оспорва искането за допускане на касационно обжалване. В подадения по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор се поддържа, че цитираната от касатора разпоредба от ЗАЗ е ясна, а и съдът я е приложил точно. Изразено е и становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съдебен състав, след цялостна самостоятелна преценка на доказателствата по делото установяващи наличието на седем броя арендни договори, сключени между праводателя на ЕТ- арендодател и земеделската кооперация – арендатор, по отношение на които е отразено едностранно прекратяване въз основа на изпратени от ЕТ нотариални покани, вписано в Службата по вписвания [населено място] през м. септември 2012 г., е направил правни изводи за липсата на основание за прекратяване на процесните арендни договори, тъй като последиците от непостигане на съгласие за увеличаване на размера на арендните плащания не представлява виновно неизпълнение на арендатора, а от друга страна липсват данни ЕТ да се е възползвал от регламентирана в закона възможност да поиска от съответния районен съд изменение на арендните договори/ чл.16, ал.5 ЗАЗ/. Отчитайки предвидените в чл.27, ал.1 от ЗАЗ основания за прекратяване на договора за аренда и данните по делото, е изразено становище, че не е налице нито едно от тези основания.
В мотивите към решението решаващият състав е изложил и допълнителни съображения за неприложимост на чл.28, ал.1 ЗАЗ, тъй като арендодателят не е отправил изявление до земеделската кооперация за прекратяване на договорите поради неплащане на арендни вноски, както и за неприложимост на чл.29, ал.1 ЗАЗ, тъй като арендните договори не са без определен срок.
Въз основа на тези съображения е изразено становище, че процесните арендни договори не са прекратени по надлежния ред, поради което и предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на правоотношения между страните въз основа на тези договори са основателни и доказани. С оглед основателността на исковете по чл.124, ал.1 ГПК е прието, че на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежи и вписването на прекратяването на договорите за аренда, извършено от Служба по вписванията, [населено място].
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните за съдилищата указания по приложение на чл.280, ал.1 ГПК, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, соченият от касатора правен въпрос, от значение за изхода на делото, трябва да е обусловил решаващите изводи на съда по спорното материално право. В този тълкувателен акт е направено и ясно разграничение между основанията за достъп до касационно обжалване и основанията за неправилност на въззивното решение по см. на чл.281, т.3 ГПК, като е акцентирано на възможността за преценка за законосъобразност на изводите на въззивния съд само при евентуално допуснато обжалване, но не и във фазата по чл.288 ГПК.
Съобразявайки тези постановки следва да се приеме, че първите два въпроса са изцяло относими към правилността на изведените от въззивната инстанция изводи, че липсата на отговор от страна на председателя на Земеделска кооперация”Възход-94” на искането на ЕТ за увеличаване размера на арендните плащания не съставлява виновно неизпълнение на договорите от страна на арендатора и съответно не е налице основание за прекратяване на договорите на основание чл.27, ал.1, т.2 ЗАЗ. Независимо от относимостта на тези въпроси към поддържаното в жалбата общо основание за касиране по чл.281, т.3, предл.1 от ГПК, следва да се има предвид и обстоятелството, че въпросите не могат да се счетат и за единствено обуславящи за изхода на делото, предвид допълнителните съображения на въззивната инстанция, основани на предвидената в чл.16, ал.5 ЗАЗ възможност за сезиране на районния съд при непостигане на споразумение за изменение на арендния договор и липсата на данни ЕТ да е поискал намесата на съда, както и съображенията за липса на предпоставки за едностранно разваляне на арендните договори, на предвидените в чл.28, ал.1 и чл.29, ал.1 ЗАЗ основания.
Третият формулиран от касатора правен въпрос не попада в приложното поле на касационно обжалване, тъй като в атакувания съдебен акт липсва произнасяне дали нормата на чл.16, ал.4 ЗАЗ е императивна. От друга страна, този въпрос е изведен изцяло въз основа на твърденията на касатора, че неизпълнението на задължението на арендатора да отговори писмено в срок на предложението за увеличаване на арендната цена представлява негово виновно поведение, съставляващо основание по чл.87 ЗЗД, във вр . с чл. 27, ал.1, т.2 ЗАЗ за едностранно разваляне на договорите. Тези твърдения, поддържани и в хода на производството пред първата и въззивна инстанции, не са възприети от решаващия въззивен състав, който при произнасяне по спора е съобразил и предвидените в закона последици в случай на непостигнато съгласие между страните за изменение на арендния договор.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 203 от 17.07.2014 г. по в.т.д. № 154/2014 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: