О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София 18.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1938/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. , А. Г. , Д. Д. и Х. М. , всички със съдебен а. гр. С., адв. М, подадена от пълномощника им адв. М, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV „Г” г. О., от 01.09.2009г. по в.гр.д. № 285/2007г. с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 29 с-в, от 30.11.2006г. по гр.д. № 2014/2006г., с което са отхвърлени исковете на Д. П. , А. Г. , Д. Д. и Х. М. срещу В. Н. С. с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за защита от дискриминация.
Ответникът В. Н. С. от гр. С. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗДискр., въззивният съд е приел, че и трите изявления представляват съставни части от изречения, извадени от контекста. Доколкото изявлението не е пълно, то разколебава твърденията на ищците, чиято основателност се оспорва от ответника. Първото изявление има за адресат конкретно физическо лице, различно от ищците, за което се твърди, че е в зависимост от друго лице по няколко причини, включително хомосексуална ориентация. В него не се съдържа твърдяното неравностойно третиране, защото не се извършва сравнение на основата на сексуална ориентация. Ако изобщо има сравнение, то е по критерия зависимост /респ. независимост/ от друго лице и се отнася само до визираното трето за спора лице. Второто словесно изявление съдържа твърдение, че всевъзможни изявления на хомосексуални организации и сборища се отразяват широко и мощно от медиите. В него не се съдържа твърдяното неравностойно третиране, защото изобщо не се извършва сравнение на основата на сексуална ориентация. В третото изявление се съдържа твърдение, че следващият парламент няма да има „педерасти” и други, а само „българи”. Т.е. твърди се, че „педерасти” са различни от „българи”, но тези две понятия действително са различни и непротивопоставими по своите признаци. Акцентът на изявлението с отправения призив към бъдещите депутати да защитават честта, достойнството и интересите на своите съграждани /българи/ не съдържа дискриминация, нито проявните форми на тероризъм или подбуждане към дискриминация.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторите молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради недостатъчна практика по институтите на тормоза и подбуждането към дискриминация, за да се утвърди правилното им разбиране и прилагане.
Върховният касационен съд намира, че не е налице посоченият от касатора критерий за селекция на касационните жалби поради следните съображения:
По смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК правният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Двете понятия, чието съдържание касаторите молят да се изяснят чрез произнасяне на ВКС по делото, са легално определени в § 1, т. 1 и 5 ДР ЗЗДискр. Съгласно § 1, т. 1 „тормоз” е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Подробно и ясно е дефинирано и понятието „подбуждане към дискриминация”, което съгласно законовата дефиниция е пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация. Разпоредбите са ясни и не се сочи противоречива съдебна практика по прилагането им, поради което не се налага промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Не са налице законовите предпоставки въпросът да е и от значение за развитието на правото, тъй като дадените определения на двата института в посочените разпоредби са пълни, ясни и непротиворечиви.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV „Г” г. о., от 01.09.2009г. по в.гр.д. № 285/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: