О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 23.03. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 4816/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищцата С. А. С. и Я. И. С. , и двамата от град Б., против въззивно решение №R-І-124/09.6.2008 г. по гр.д. №221/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд, Първи въззивен граждански състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че налице противоречива относно изводите на различните съдилища като някои считат, че вида на съответния документ се определя от съдържанието, докато други приемат, че наименованието определя характера на документа. Излага се, че по настоящото дело Бургаският окръжен съд е приел, че след като една от свидетелките е определила документа като “завещание” той не може да се счита като “контър летър”, макар че свидетелите определят съдържанието на документа като декларации от ответниците, че не са броили пари при подписването на договора за покупко-продажба на процесния апартамент. Излага се също така, че за съдържанието на документа, за който дават показания свидетелите съдът е следвало да направи извод, че наистина се касае за т.нар. “контър летър”, след като в документа страните са заявили, че по договора за продажба на апартамента не са броени суми от тях като купувачи.
В изложението се твърди, че практиката е противоречива относно това дали свидетелските показания трябва да бъдат ценени само помежду си или трябва да бъдат ценени заедно с другите събрани по делото доказателства, също така и дали съдът трябва да мотивира на кои свидетели кредитира показанията и на кои свидетели не кредитира показанията.
В изложението се излага, че в практиката се срещат решения, в които съдът приема, че когато се касае за симулативна сделка не е налице опровергаване съдържанието на официален документ, а за специалната хипотеза на чл.134 ГПК/отм./, което се установява със свидетелски показания, като противно на това становище има решения, че е достатъчно признанието на единия съпруг за симулативност на сделката, поради което не е необходимо събиране на други гласни доказателства.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация С. М. А., посредством процесуалния си представител – адв. Т, е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Ответникът по касация И. Я. С. , не заявява становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответницата по касация С. А. намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е формулиран изобщо съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обсъден от въззивния съд. От изложението е видно, че сочат факти и обстоятелства по спора и противоречието в практиката на съдилищата, включително и по настоящото дела. Освен това се прави анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели и представените писмени доказателства в теоретичен и п рактически аспект, което сочи на оплаквания за необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Ето защо касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №R-І-124/09.6.2008 г. по гр.д. №221/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд, Първи въззивен граждански състав, по касационна жалба, вх. №10002/11.7.2008 г., подадена от ищците С. А. С. и Я. И. С. , и двамата от град Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: