О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 25.04.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 293 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ПТК”К.-Б”-гр.Б. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 29.12.2011г. по гр.д.№1907/2011г., с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е прието за установено по отношение на Р.”Ч.”,че ПТК”К.-Б” не е собственик на построените в ПИ с идентификатор * по кад.карта и кад.регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК сгради,а именно:сграда *със застроена площ от 693кв.м.,състояща се от един етаж; сграда * със застроена площ от 116кв.м.,състояща се от един етаж;сграда * със застроена площ от 199кв.м.,състояща се от един етаж и сграда * със застроена площ от 228кв.м.,състояща се от един етаж на основание правоприемството им от С. п. “К.” със седалище [населено място]-прекратено,вписано с решение по ф.д.№1 по описа на Бургаския окръжен съд за 1980г. и на основание акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давност №*,том *,н.д.№*/2004г. на нотариус с рег.№290 с район на действие Бургаски районен съд.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост от ищец, който самият не е собственик на имота,предмет на спора; по въпроса законосъобразно ли е да се прилага акт на ВКС,който не обсъжда въпроса за допустимостта на иска от гледна точка на новонаправени възражения от ответника и по въпроса има ли право съдът по своя инициатива и без искане на ищеца да допълва исковата молба,използвайки събраните в хода на делото доказателства,като последният въпрос касаторът обвързва и с доводи за недопустимост на обжалваното решение.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Р.”Ч.” изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че ПТК”К.-Б” не е установено да притежава право на собственост върху процесния имот нито в качеството си на правоприемник на СП”К.”,нито по силата на осъществено давностно владение,тъй като по делото не е установено праводателят СП”К.” да е притежавал правото на собственост върху имота към твърдяния момент на преобразуване /1991г./. Прието е,че съобразно нормите на чл.13 вр. чл.15 ЗС /към 1984г./ придобиването на право на строеж върху държавна земя от кооперации и кооперативни съюзи е следвало да се извърши със заповед на председателя на ИК на ОбНС и сключване на договор с приобретателя. В случая е прието,че не се твърди тези условия да са били изпълнени-страната се позовава на решение К3-12/20.07.1984г.,което само по себе си няма вещно действие по отношение на държавна земя,поради което Ц.,респ. О.,както и неговото стопанско предприятие не са могли валидно да придобият право на строеж върху държавна земя,респ. право на собственост върху изградената върху такава земя постройка,а оттам и ПТК”К.-Б” не би могла да придобие такова право като правоприемник на стопанското предприятие.
Прието е също така,че не е установено и съществуването на правоприемство между двата правни субекта. Прието е,че УС на О. е взел решение за прекратяване дейността на СП”К.” и приемане на неговите активи и пасиви,като в протокола е дадено принципно съгласие за учредяване на кооперация,която обаче да ползва фондовете на прекратеното предприятие на договорно основание,по който начин не би могло да се извърши прехвърляне на имущество от предприятието към кооперацията.
По отношение на твърдението за придобиване правото на собственост по давност е прието,че същото е неоснователно с оглед липсата на валидно учредено право на строеж върху държавна земя и наличието на мораториум върху придобиването по давност на право на собственост върху държавни имоти.
По поставените от касатора въпроси:
Въпросът за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост от ищец,който самият не е собственик на имота,предмет на спора,не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като същият въпрос е бил поставен за разглеждане пред ВКС и при предходни произнасяния по допустимостта на иска в рамките на производството по предявения през 2004г. иск. Още в решение №300/10.04.2009г.,постановено от ВКС,ІV ГО по гр.д.№1701/2008г. е прието,че въззивният съд не е имал право да преценява дали предявеният отрицателен установителен иск е допустим с оглед указанията,дадени с решение №963/03.07.2007г.,постановено по гр.д.№812/2006г. на ВКС,ІІІ ГО. Изложени са и съображения,че след като ВКС по гр.д.№812/2006г. не е установил обжалваното пред него решение да е недопустимо,то служебно е установена допустимостта на предявения иск.
Аналогично становище е изложено и в определение №486/13.05.2010г. по гр.д.№33/2010г. на ВКС,ІІ ГО,с което не е допуснато касационно обжалване на решение №ІІ-95 от 30.08.2009г. по гр.д.№202/2009г. по описа на Окръжен съд-Бургас-прието е,че спорът за правомощията на въззивната инстанция и за правния интерес е преклудиран с постановяване на предходното касационно решение. С оглед на това и настоящият състав приема,че въпросът за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е преклудиран.
По въпроса дали е законосъобразно да се прилага акт на ВКС,който не обсъжда въпроса за допустимостта на иска от гледна точка на новонаправени възражения от ответника на първо място следва да се отбележи,че така формулираният въпрос съставлява оплакване за неправилност на обжалваното решение,респ. опит да бъде ревизирано становище на ВКС,изразено при предходно разглеждане на делото с твърдение,че същото е незаконосъбразно. Подобно възражение обаче според настоящия състав не може да бъде обсъждано в производство по чл.288 ГПК не само по съображения,че в производството тричленен състав на ВКС не може да преценява правилността на влязло в сила решение /или определение/ на друг тричленен състав на ВКС. Още повече,че такива доводи са били наведени и в производството по гр.д.№33/2010г. на ІІ ГО на ВКС.
Наведените от касатора доводи за правомощията на съда по негова инициатива и без искане на ищеца да допълва исковата молба,използвайки събраните в хода на делото доказателства също не сочат наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Според настоящия състав не е налице основание за проверка допустимостта на обжалваното решение в поддържания от касатора смисъл-при новото разглеждане на делото уточнението на спорния предмет е извършено само с оглед на обстоятелството,че за района е изработена кадастрална карта,а досежно предходни произнасяния доводите са преклудирани. Не се сочи освен това подобно уточнение на претенцията да се извършва противоречиво от съдилищата или да е налице различно становище на ВКС,нито така поставения въпрос /с оглед конкретните обстоятелства по настоящето дело, посочени по-горе/ да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 29.12.2011г. по гр.д.№1907/2011г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: