2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
гр. София, 03.04. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 206 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано като такова по чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 413, ал. 1 – in fine от ГПК – по частна касационна жалба на В. В. Д. срещу определение № 813/13.01.2012 г., постановено по частно гр. дело № 17191/2011 г. на Софийския градски съд. С него, като е отменено разпореждане в заповед от 28.10.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр. дело № 13069/2010 г. на Софийския районен съд, – в частта, с която е разпоредено частният жалбоподател – длъжник да заплати на [фирма] адвокатско възнаграждение за разликата над сумата 106.17 лв. до пълния му заявен размер от 120 лв., е отхвърлено искането, обективирано в т. 14 от заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, за присъждане на адвокатско възнаграждение за посочената разлика.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Претенцията за паричното вземане, за което е издадена обжалваната от частния жалбоподател пред въззивния съд (по реда на чл. 413, ал. 1 – in fine от ГПК – в частта й за разноските) заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е в размер 12.34 лв. – главница за неизплатена стойност на ползвани далекосъобщителни услуги по договор № М01149319 и данъчна фактура № [ЕГН]/01.02.2007 г., за периода 01.01.2007 г. – 01.02.2007 г. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, въззивното решение, което би било постановено по тази претенция, – заявена с установителен иск по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, с цена 12.34 лв. (определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК), не би подлежало на касационно обжалване. От това следва, че съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и атакуваното по настоящото дело въззивно определение, постановено по реда на чл. 413, ал. 1 – in fine от ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
Предвид горното, подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на В. В. Д., подадена срещу определение № 813/13.01.2012 г., постановено по частно гр. дело № 17191/2011 г. на Софийския градски съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 206/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.