3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
С.,09.04.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 185/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 44 от 23.0.2012 г. по в. ч. т. д. № 790/2011 г. на Варненски апелативен съд. С обжалвания акт е оставена без разглеждане и е прекратено производството по подадената от същото дружество частна жалба срещу определение № 5116 от 14.11.2011 г. по ч. т. д. № 2915/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което, на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с чл. 19, ал. 5 ЗТР, е спряно производството пред Агенция по вписванията за вписване на промени по партидата на посоченото дружество във връзка с взети от Общото събрание на съдружниците в него решения от 01.11.2011 г. и от 08.11.2011 г., до приключване с влязъл в сила акт на производството по т. д. № 2913/2011 г. по описа на Варненски окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е недопустимо и неправилно, като аргументира становището си с твърдението за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 74 ТЗ, предмет на т. д. № 2913/2011 г. на Варненски окръжен съд, поради наличието на което е постановено спиране на охранителното производство за вписване на обстоятелства в Търговския регистър пред Агенцията по вписванията. В частната жалба са изложени и доводи за допускане на касационното обжалване на въззивното определение на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответникът – Л. И. К. от [населено място] – моли за оставяне на частната жалба без разглеждане като недопустима, респ. за недопускане на касационното обжалване. Подробни съображения в подкрепа на това становище, както и за неоснователност на частната жалба, са развити в писмен отговор от 28.02.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Следва да се отбележи, че доколкото предмет на обжалване е акт, с който се прегражда разглеждането на делото, т. е. осуетява се разглеждането по същество на въззивната частна жалба, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т.1, изр. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, касационното обжалване не е обусловено от предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, изложените в тази насока съображения на частния жалбоподател не следва да бъдат обсъждани.
По основателността на частната жалба.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] срещу постановеното от Варненски окръжен съд определение, с което е спряно охранителното производство по вписване на обстоятелства във връзка с решения на Общото събрание на съдружниците в това дружество от 01.11.2011 г. и от 08.11.2011 г., въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като в закона не е предвидена изрично възможността за обжалване на определението по чл. 536 ГПК за спиране на охранителното производство. Решаващият състав е посочил, че независимо от препращащата норма на чл. 540 ГПК, не може да се приеме, че спирането на охранителното производство подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като тази норма се отнася за обжалването на определения, с които се прегражда развитието на спорния исков процес, но не и на актовете, постановени в извънсъдебно регистърно производство.
Определението е правилно.
Изцяло следва да бъде споделено изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде обжалвано определението по чл. 536 ГПК за спиране на охранителното производство. Правилно е отчетена липсата на предвидена в закона възможност за обжалване на този акт и неприложимостта на общата норма на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК независимо от съдържащото се в чл. 540 ГПК. В тази връзка, съдът е съобразил имащата задължителен за него характер практика на ВКС, възприета и от настоящия състав /напр. определение № 856 от 2.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 785/2010 г., II т. о.; определение № 5 от 5.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 914/2011 г., II т. о.; определение № 133 от 14.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 87/2011 г., I т. о. и др./, според която неприложимостта на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК произтича от обстоятелството, че тя е относима към обжалването на определенията, с които се прегражда развитието на спорния исков процес, но не и към постановените в охранителното производство актове, доколкото проверката за законосъобразност на същите е предмет на самостоятелна правна регламентация.
Предвид изложените съображения, подадената от [фирма], [населено място] частна жалба е неоснователна.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 44 от 23.0.2012 г. по в. ч. т. д. № 790/2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: