3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
С. 19.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 6063/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. А. и Р. С. А., подадена от пълномощника им адв. И. Л., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 251 от 20.02.2012г. по в.гр.д. № 234/2004г., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, І ГО, ІІІ с-в, от 16.09.2002г. по гр.д. № 627/1999г. в частта, с която исковете по чл. 200 КТ са отхвърлени спрямо „Г. предприятие” [населено място].
Ответникът [фирма] [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника адв. М. П. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли исковете по чл. 200 КТ на А. и Р. Соколови А. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща им С. А. Х. въззивният съд е приел, че с оглед решението по гр.д. № 3206/1994г. СГС отговорността на ответниците като правоприемници на „Г. предприятие” [населено място] – работодател на С. Х., по принцип може да бъде ангажирана и за обезщетяване на неимуществените вреди на ищците от смъртта на наследодателя им, но не е установено смъртта да е настъпила в резултат на професионалното заболяване. Съдът е обсъдил заключението на изслушаната по делото тройна съдебно-медицинска експертиза, съгласно което С. Х. не е аутопсиран, поради което не може да се даде категоричен отговор за причината за смъртта, респ. дали смъртта е настъпила в причинна връзка с професионалното заболяване. Обсъдил е и особеното мнение на един от членовете на трайната експертиза и е изложил мотиви, че причинната връзка между смъртта на С. Х. и професионалното заболяване „силикоза” не е категорично установена, а доказателствената тежест е на ищците, поради което е исковете са неоснователни.
К. А. и Р. Соколови молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите:
1. Следва ли заключението на вещото лице да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото?
2. Длъжен ли е решаващият съд да възприеме заключението на вещото лице дори когато страната не е възразила срещу него?
3. Независимо дали съдът възприеме или не експертното мнение, следва ли да изложи убедителни мотиви, обосноваващи преценката му за годността и компетентността на експертизата?
4. Като се има предвид характера на професионалното заболяване „силикоза” следва ли това обстоятелство да бъде застъпено в мотивите на съдебния акт в посока уважаване или отхвърляне на исковете?
5. При данни за смесена причина за смъртта следва ли съдът да изложи мотиви, обуславящи намаляване на отговорността и в какъв размер?
За установяване на противоречива съдебна практика прилагат решение № 108/2011г. ІV г.о. ВКС и решение № 160/2010г. ІV г.о. ВКС. С първото от тях е прието, че заключението на вещото лице като всяко доказателствено средство трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото, като съдът не е длъжен да го възприеме дори и когато страната не е направила възражения срещу него, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. С второто решение е прието, че работодателят отговаря за вреди от професионално заболяване и когато то не е довело до временна или трайна нетрудоспособност над 50% или смърт на работника или служителя.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените процесуалноправни въпроси, които обединени касаят задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице и да изложи мотиви защо го възприема ли не го възприема, не са решени в противоречие на представената съдебна практика. В. съд е обсъдил заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза както и особеното мнение на член от състава й. Обосновал е и становището си, че точната причина за смъртта на наследодателя на ищците не може да бъде установена без извършване на аутопсия. Заключението на тройната експертиза е възприел след анализ на мнението на експертите и изразеното в с.з. категорично становище, че без извършване на аутопсия не може да се установи конкретната причина за сърдечната и белодробна недостатъчност, тъй като записаната причина за смъртта е извлечена от медицинската документация без аутопсионни данни. Следва да се има предвид, че конкретните изводи на съда от обсъждане на доказателствата по делото не се включват в обхвата на поставения процесуалноправен въпрос, тъй като правният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК не касае обсъждането на доказателствата по делото. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касация е поискал присъждане на разноски по делото, но не е представил доказателства за направени разноски пред ВКС, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 251 от 20.02.2012г. по в.гр.д. № 234/2004г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: