2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№267
София.18.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2274/2014 година
Производството е образувано по касационна жалба на С. В. Ч. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адвокат А. Д., срещу решение № 196 от 12.12.2013 г. по в.гр.д. № 581/2013 г. на Окръжен съд – Шумен, с което след отмяна на решение № 552 от 26.06.2013 г. по гр.д. № 379/2013 г. на Районен съд – Шумен е отхвърлен предявения срещу [фирма] иск за сумата 7 550 лв., от която: 7000 лв. – главница, 218.81 лв. – договорна лихва, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 19.11.2003 г. и деловодни разноски 331.19 лв. по издаден изпълнителен лист от 27.11.2003 г. по гр.д. № 2747/2003 г. на Районен съд – Шумен.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на решението, а приложното поле на касационно обжалване е основано на формулирани в приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни и процесуалноправни въпроси.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Третото лице помагач [фирма], чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт Я. Д., счита касационната жалба за недопустима съгл. чл.280, ал.2 ГПК. Алтернативно се поддържа липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за правилност на въззивното решение. Съображения са изложени в отговор по реда на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че касационната жалба е процесуално недопустима.
След влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК/ ДВ бр.100/21.12.2010 г./ и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от касационен контрол. В случая, предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване несъществуването на парично вземане, предмет на издаден, на основание чл.237, б.”в” ГПК/отм./, във вр. с чл.42, ал.1 от ЗБ, изпълнителен лист, произтичащо от договор за кредит. След като вземането произтича от абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ и цената на иска не надхвърля законодателно определения праг на необжалваемост на въззивните решения, въведен с посоченото изменение на ГПК, касационното обжалване е недопустимо. В този смисъл е и указанието, дадено от въззивния съд в диспозитива на решението, с което касаторът е заявил своето несъгласие, без обаче да отчита императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК и предмета на иска.
С оглед горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. В. Ч. от [населено място] срещу решение № 196 от 12.12.2013 г. по в.гр.д. № 581/2013 г. на Окръжен съд – Шумен.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на ВКС, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: