О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
Гр.София, 31.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 627/2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК, образувано по частни жалби на страните по т.д.№ 139/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, 6-ти състав, против определение № 172/15.01.2016 г., с което по реда на чл.192 ал.4 ГПК /отм./ е изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като У. Б. АД е осъдено да заплати на Ж. -1 АД съдебно-деловодни разноски в размер на 3 000 лв., а за разликата над 3 000 лв. искането на Ж. – 1 АД за присъждане на разноски е оставено без уважение.
У. Б. АД, чрез пълномощника си – адв. В. Г. обжалва определението в неговата осъдителна част за разликата над 1 350 лв. /минимален размер на адвокатското възнаграждение/ до 3 000 лв. и моли за неговата отмяна, като необосновано. Според жалбоподателя, съдът неправилно е преценил фактическата и правна сложност на делото по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съпоставена с усилията на защитата. Поддържа, че такава сложност не е налице, в подкрепа на което излага доводи, включително за наличието на поредица дела между страните на същото основание, но за различни периоди от време, както и за трайно установена съдебна практика по приложението на закона.
Ж. – 1 АД чрез пълномощника си – адв. Ст. П. обжалва същото определение в частта, с което искането за изменение на решението относно разноските не е било уважено в пълния претендиран размер от 4 860 лв. Оплакванията са отново за необоснованост и неправилност на съдебния акт, т.к. съдът не е съобразил както фактическата и правна сложност на делото, така и че възнаграждението съответства на трикратния минимален размер на платения адвокатски хонорар – 4 050 лв., а разликата над тази сума представлява дължимият ДДС. Моли се определението да бъде отменено в неговата отхвърлителна част и вместо него да се постанови друго, с което в полза на дружеството се присъдят допълнително съдебно-деловодни разноски в размер на 1 860 лв.
С писмени отговори по реда на чл.276 ал.1 ГПК страните оспорват основателността на частните жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частните жалби са подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежни страни, против подлежащ на обжалване акт и са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни.
По жалбата на У. Б. АД настоящият съдебен състав приема, че размерът на дължимите в полза на Ж. – 1 АД е определен при съобразяване на релевантните обстоятелства по спора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, които следва да се преценяват в съвкупност. Наличието на множество еднотипни дела между страните има значение, но не съставлява самостоятелно основание за извършване на преценката по чл.64 ал.4 ГПК /отм./, т.к. сложността на конкретното въззивно производство зависи и от броя и характера на възраженията и оплакванията на ответника – въззивник в жалбата му, и от обема на представените по делото доказателства във връзка със спорните факти. Защитата от страна на пълномощника на Ж. – 1 АД пред въззивната инстанция е осъществена в пълна степен, поради което от неговото процесуално поведение не могат да се черпят доводи за намаляване на дължимото от осъдената страна възнаграждение.
По частната жалба на Ж. – 1 АД следва да се посочи, че определението на въззивния съд е постановено в съответствие с т.3 от ТР ОСГТК на ВКС № 6/2012 г., според която при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност, съдът не е обвързан от ограничението на § 2 от НМРАВ № 1/09.07.2004 г. и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата Наредба минимален размер. Въпросът за несъобразяване с включения във възнаграждението ДДС би стоял, ако съдът беше редуцирал същото до нормативно установения минимум, съгл. чл.64 ал.4 ГПК /отм./, което не е сторено. По отношение на преценката за фактическата и правна сложност на делото са важими изложените по-горе съображения, сочещи на адекватност между сложността на производството и така определения размер на разноските.
В заключение, обжалваното определение е правилно – обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 172/15.01.2016 г., постановено по т.д.№ 139/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, 6-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: