5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 267
гр. София, 05.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3722 по описа за 2018 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба вх. №18998/21.06.2018 г. по регистъра на Окръжен съд – Пловдив, подадена от „ЦВВ ЦВЕТАЛИЯ“ ЕООД – [населено място], Област П. против решение № 662 от 14.05.2018 г. по гр. дело № 857/2018 г. на ПОС /Пловдивски окръжен съд/, гражданско отделение, четиринадесети съдебен състав.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата Г. Д. В. не е взела становище.
Касационната жалба против въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ е процесуално недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК не подлежат на касационен контрол решения по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по изчерпателно изброени в текста искове, извън които са решенията по искове за обезщетения по трудово правоотношение с цена на претенцията под 5000 лв. Въззивното решение в посочената част е постановено по такава претенция – иск по чл. 224 КТ, предявен за сумата 2065.80 лв. и затова в тази част съставлява необжалваем съдебен акт. Жалбата против решението в същата част следва да се остави без разглеждане, а в останалата част е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при спазване на срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат.
ВКС, след като разгледа изложението на основанията, поддържани от касатора по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приема, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в посочената част, поради следните съображения:
ПОС приема уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ за незаконно. Съдът констатира от приетите по делото доказателства, че ищцата не е уведомена за новото изискване, въведено от работодателя относно процесната длъжност, работникът да владее английски език, както и установява, че В. не е получила новата длъжностна характеристика. Решаващият състав не приема за доказано твърдението на ответника по претенциите, че В. е уведомена 6 месеца преди прекратяване на трудовия договор за изискването да изкара курс по английски език, за да обслужва клиенти, които са чужденци. Крайният извод, обусловил изхода на делото е, че след като работодателят не е довел до знанието на ищцата новото изискване за заемане на процесната длъжност и последната преди делото не е знаела причините за уволнението, формиращи основанието за прекратяване на трудовото й правоотношение, уволнението е незаконно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпросите, определени от страната като процесуалноправни се отнасят до необходимостта да се обсъдят доказателствата. По първия въпрос – „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите на ответника и събраните от него свидетелски показания в съвкупност с доводите на ищцата и ангажираните от нея гласни доказателства ?“, не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърдението на касатора, че с показанията на свидетелката М. се опровергава липсата на знание от страна на В., а ПОС не ги съобразил, не релевира предпоставки за допускане на касационен контрол. Изводът, с който се отхвърля твърдението на въззивника е направен въз основа на некредитирането на изложени именно от свидетелката М. факти – а именно, че работодателят е довел до знанието на ищцата новото изискване за заемане на процесната длъжност. Същата свидетелка с показанията си не подкрепя становището на въззивника, тъй като възпроизвежда негови твърдения /напр. за уведомяването за промяната в длъжностната характеристика свидетелката възпроизвежда информацията, която е узнала от управителя – Ц. В./ или дава оценка на твърдения на страната, без излагане на факти /напр., че ищцата била наясно защо прекратяват трудовия договор/. Поради това изричното неспоменаване на показанията на свидетелката М. не води до промяна във фактическите констатации и правни изводи на съда, тоест не е свързано с въпрос, обуславящ изхода на делото. Затова с позоваването на съдебна практика /ППВС № 7/1965 г., решения по гр. дела на ВКС – № 3800/2008 г. ІV г.о., № 761/2010 г. ІV г.о., № 236/2012 г. І г.о./ не е обосновано твърдението за наличие на противоречиви правни разрешения.
По втория въпрос – „Необходимо ли е съдът да обсъди конкретно показанията на свидетел, които установяват конкретни и решителни за спора между страните обстоятелства, включително когато той не им дава вяра, или може да се задоволи с общ израз като „не се установява от приетите по делото доказателства?“, не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът не мотивира твърдението си за противоречие в показанията на свидетелките Г. и Залевска и по – конкретно по кои обстоятелства счита, че съществува противоречие, за да аргументира становището си по цитирания въпрос за отклонение на въззивния съд от практиката на ВКС. От съдържанието на текста, обективиращо същия въпрос не може да се изведе, спрямо кои от доказателствата и за кои факти страната твърди противоречие в правните разрешения. Затова и по този въпрос следва да се приеме, че не е обосновано наличието на предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, като обсъждането на допълнителните основания не се провежда, когато не е формирано общо основание /в този смисъл не са съобразени от жалбоподателя разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/.
По третия въпрос – „Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му?“, подобно на предходните въпроси, касаторът не е обосновал предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Преценката по спорния въпрос, дали работодателят е довел до знанието на ищцата новото изискване за заемане на процесната длъжност, е обоснована не само, с оглед на показанията на свидетелката Залевска, а и на другите доказателства – документи в трудовото досие на ищцата, както и на обсъждане доводите и твърденията на въззивника, отхвърляне показанията на свидетелката М.. В конкретния случай от страна на касатора неоснователно се поддържа твърдение за противоречиви показания относно визирания по – горе спорен въпрос /в изложението не е отразено кои са противоречивите показания/, като следва да се посочи, че доколкото показанията на свидетелката М. възпроизвеждат твърдения на страна по делото /ответник по исковете/ и дават оценка на твърдения на същата страна, те не влизат в противоречие с другите доказателства, включително показанията на свидетелката Залевска. Изложеното налага извод за процедиране на въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС. В този смисъл с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, позоваващо се решения на ВКС по гр. дела № 4657/2015 г. и № 1/2013 г. на ІV г.о. не са обосновани твърденията за наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По въпросите, квалифицирани от касатора като материалноправни също така не е обосновано приложно поле на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първият по реда на изложението въпрос е формулиран, както следва: „При какви условия и предпоставки е законно уволнението поради промяна в изискванията към длъжността ?“. По него страната се позовава на практика на ВКС – решения по следните граждански дела: гр. д. № 4608/2013 г., ІV г.о., гр. д. № 650/2009 г., ІІІ г.о., гр. д. № 954/2010 г., ІV г.о., цитира части от мотиви на съда и твърди, че въззивният съд не се е съобразил и приложил разрешенията в практиката на ВКС, без да посочи по кои правни разрешения на касационния съд, В. е допуснал отклонение от цитираните тълкувателни мотиви. Касаторът е задължен да мотивира предпоставките за допускане на касационен контрол /в този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.0210 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/, което не е направил, като не е посочил съществуващото според него отклонение на въззивния съд от решенията на ВКС, които цитира. Съдът е приел, че ответникът по исковете не е уведомил ищцата относно причините за прекратяване на трудовото правоотношение, а тези причини формират фактическото основание за уволнение и в конкретния случай, в заповед № 8 от 20.07.2017 г., то е посочено с цитиране на чл. 328, ал.1, т. 11 КТ. В практиката на ВКС, включително цитираната от касатора е прието именно по отношение на същата хипотеза, че липсата на уведомяване на работника или служителя за основанието за прекратяване на трудовото правоотношение обуславя незаконност на уволнението. Затова следва да се приеме, че по поставения въпрос разрешенията, приети от В. са в съответствие с тълкувателната практика на ВКС. Несъгласието на касатора с фактическите констатации и правни изводи на въззивната инстанция, относно недоказаността на твърдението, че ищцата е узнала причините за уволнението, преди завеждане на делото, не обосновава твърденията за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не установява отклонение на въззивния съд от практиката на ВКС. Тези доводи засягат разглеждането на спора по същество и са ирелевантни за производството по чл. 288 ГПК.
Следващият въпрос е формулиран, както следва: „По какъв начин се установява знанието на ищцата за промяна в изискванията към длъжността – основанието за уволнението ?“. По него страната се позовава на практика на ВКС – решения по следните граждански дела: гр. д. № 4608/2013 г., ІV г.о., гр. д. № 3960/2008 г. на ІV г.о., цитира части от мотиви на съда по първото касационно решение и твърди, че изброените доказателства били налице и били приобщени към доказателствения материал по делото, но въззивният съд е приел знанието за недоказано. С така изготвеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК страната не обосновава отклонение на В. от тълкувателната практика на ВКС. От мотивите на въззивното решение се установява, че съдът не е приел правни разрешения, различни от обоснованите в касационните решения по поставения въпрос. Излагането на съображения за недоказване на твърденията на ответника относно узнаване на причините за процесното уволнение от ищцата, не представлява отклонение от тълкувателните мотиви в касационните решения, а е мотивиране на изводи по спора, чиято обоснованост е предмет на разглеждане при допуснат касационен контрол. В т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС е разяснено, че не са основания за допускане на касационно обжалване въпроси относно обосноваността на изводите на въззивния съд, фактическите констатации, правилността на решението, каквито доводи релевира страната, като изразява несъгласие с мотивите на В. за недоказаност на твърденията й. Ето защо следва да се приеме, че и с тази част от изложението не е обосновано наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в разглежданата част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. №18998/21.06.2018 г. по регистъра на Окръжен съд – Пловдив, подадена от „ЦВВ ЦВЕТАЛИЯ“ ЕООД – с. Скутаре, Област Пловдив против решение № 662 от 14.05.2018 г. по гр. дело № 857/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, четиринадесети съдебен състав в частта, с която Пловдивски окръжен съд се е произнесъл по иска, предявен от Г. Д. В. против „ЦВВ ЦВЕТАЛИЯ“ ЕООД – с. Скутаре, Област Пловдив по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на сумата 2065.80 лева и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 722/2018 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в същата част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 662 от 14.05.2018 г. по гр. дело № 857/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, четиринадесети съдебен състав в останалата обжалвана част.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС само в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане в едноседмичен срок от връчване на копие от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: