2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 30.07.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2289/2018 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, в редакцията след изм. на ГПК с ДВ, бр. 86/2017г.
Образувано е по повод подадена частна касационна жалба от /КПКОНПИ/, срещу определение № 216 от 18.04.2018г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 180/2018 г.,с което е потвърдено определение № 127 от 06.03.2018 г. по гр. д. № 451/2017 г. на Добрички окръжен съд,с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от Комисията иск, тъй като проверката не е приключила в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл.27 ЗОПДНПИ/отм./, с което се е преклудирала възможността искането за отнемане на незаконно придобито имущество да се отнесе пред съда.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и иска отмяната му. Оплакването си за неправилност на обжалвания съдебен акт обосновава с доводи, че характерът на срока по чл.27 ЗОПДНПИ/отм./ е инструктивен, а не преклузивен. Позовава се на съдебна практика, обективираща същото правно разрешение.
Като основание за достъп до касация поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК по въпроса за характера на срока по чл.27 ЗОПДНПИ/отм./, като разрешен в противоречие с трайно установената практика на ВКС и поради значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представя към изложението съдебна практика, съдържаща правни разрешения по поставения правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Поставеният от касатора въпрос е именно спорният по делото въпрос – дали срокът на проверката по чл. 27, ал. 1, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен и дали производството по ЗОПДНПИ (отм.) като цяло приключва с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие впоследствие и исково производство пред съда, поради преклудиране на правомощията на К. и на нейните органи спрямо проверяваното лице. Поради това е налице общо основание за достъп до касация.
Практиката по този въпрос е противоречива. По въпроса за характера на аналогичния срок на проверката на К. по чл. 15, ал. 2 от отменения ЗОПДИППД в решение по чл. 290 от ГПК (в редакцията на закона преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр.86/27.10.2017 г. съгл. § 74 от последния) № 323/18.01.2018 г. по гр.д. № 5291/2016 г., IV г.о., е дадено разрешение, че срокът по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) за извършване на проверката от комисията е преклузивен. С решение по чл. 290 от ГПК (в редакцията на закона преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр.86/27.10.2017 г. съгл. § 74 от последния) № 100/16.07.2018 г. по гр.д. № 4162/2017 г., IІІ г.о., е дадено разрешение, че срокът е инструктивен.
Към настоящия момент обаче противоречието в практиката по релевантния правен въпрос вече от констатирано и от друг състав на ВКС, който е сезирал общото събрание на ГК на ВКС с искане да се постанови тълкувателно решение. По това искане е образувано тълкувателно дело №1/2018г. по описа на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че следва да се спре производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по т.д.№1/2018г. на ОСГК на ВКС.
При тези съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч.гр.д.№ 2289/2018г. по описа на ВКС, ІV г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: