3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 21.04.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 836/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение № 112 от 11.06.2010 г. по в. гр. д. № 215/2010 г. на Сливенски окръжен съд. С това решение е потвърдено постановеното от Сливенски районен съд решение № 1050 от 17. 03.2010 г. по гр. д. № 1375/2009 г. в обжалваната му част, с която е уважен предявеният от С. Х. П. от[населено място] срещу [фирма],[населено място] иск по чл. 124 ГПК за установяване недължимостта на сумата 1 289.96 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода 01.01.1997 г. – 30.06.2002 г. и на сумата 221.96 лв., представляваща обезщетение за забава върху първата сума за периода 01.01.1997 г. – 31.08.1999 г.
Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав за погасяване на процесните вземания по давност, като счита, че в случая следва да бъде приложена общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД, както е приел въззивният съд.
Именно с материалноправния въпрос за давностния срок, с който се погасяват вземанията за доставена топлинна енергия, е обосновано и допускането на касационното обжалване. По отношение на този въпрос касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В подкрепа на твърдението за противоречие в съдебната практика с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са представени три съдебни акта – едно решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК и две първоинстанционни решения, постановени от районни съдилища, както и едно арбитражно решение.
Ответникът по касация – С. Х. П. от[населено място] –моли да не бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК по съображения, изложени в писмен отговор от 09.09.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е уважен предявеният от С. Х. П. от[населено място] срещу [фирма],[населено място] иск по чл. 124 ГПК за установяване недължимостта на сумата 1 289.96 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода 01.01.1997 г. – 30.06.2002 г. и на сумата 221.96 лв., представляваща обезщетение за забава върху първата сума за периода 01.01.1997 г. – 31.08.1999 г., въззивният съд е приел за основателно направеното от ищеца възражение за погасяване на вземането за посочените суми по давност. В тази връзка съдът се е позовал на решение № 168 от 22.12.2009 г. по т. д. № 408/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., според което задълженията за плащане на доставената топлинна енергия са периодични задължения и като такива се погасяват по реда на чл. 111, б. „в” ЗЗД с кратката тригодишна давност.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос безспорно е значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му е обусловило частичното уважаване на предявените отрицателни установителни искове. Едно от представените съдебни решения – решение № 1206 от 30.10.2008 г. по гр. Д. № 5498/2007 г. на ВКС, V г. о. доказва и твърдението на касатора, че по този въпрос е налице противоречие в съдебната практика. Това противоречие, обаче, понастоящем следва да се счита преодоляно чрез постановеното по новия съдопроизводствен ред на чл. 290 ГПК решение № 168 от 22.12.2009 г. по т. д. № 408/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., имащо характер на задължителна съдебна практика съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В това решение е прието, че вземанията за доставка на топлинна енергия представляват периодични вземания и поради това същите се погасяват с тригодишната давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД, а не с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Доколкото тази практика е изцяло съобразена от въззивния съд, липсва основание постановеното от него решение да бъде допуснато до касационен контрол.
При този изход на делото, касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 3263 от 09.09.2010 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 112 от 11.06.2010 г. по в. гр. д. № 215/2010 г. на Сливенски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място], [улица] да заплати на С. Х. П. от[населено място], ул. „Х. Б.”, бл. 19-А-9 направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 500 /петстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: