4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
С., 22.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 30/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя В. С., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение от 11.04.2012 г. по гр.д. № 13401/2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, трети „В” състав, в частта, с която след отмяна на решението на Софийски районен съд, 37 състав по гр.д. № 288/2010 г., е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на [фирма] да сключи с [фирма] договор за изкупуване на съоръжения за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на обект „Офиси, складове и магазини в УПИ VIII-3140, кв.5, м.”Н. Изток”.
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост на решението, с искане за неговата отмяна. Според касатора неправилно е отхвърлен иска за сключване на договор за изкупуване на изграденото от дружеството съоръжение за присъединяване, тъй като съоръжението е поставено под напрежение и се експлоатира, което сочи на изпълнение на всички задължения от страна на дружеството и съответно за правото за присъединяване на съоръжението и заплащане на сумите, вложени при изграждането му, което задължение произтича не само от договора между страните, но и от чл.20, ал.7 от Наредбата за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи /НПППЕЕПРЕМ/ от 2004 г.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по процесуалноправните въпроси, свързани с доказателствената тежест по иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, предвид специфичните отношения между страните, уредени с договор въз основа на подзаконов нормативен акт и спазване на принципа за равенство между страните, вкл. и във връзка с правото на съда да приеме за доказани тези факти, за които страната, заинтересована от недоказването им, е създала пречки за доказването им, съгл. чл.190 ГПК.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че липсва основание за допускане на обжалването, а по същество въззивното решение е правилно. Подробни фактически и правни съображения са развити в писмен отговор, към който е приложена и практика на ВКС – решение № 1071/10.10.2008 г. по гр.д. № 4792/2007 г.,II г.о. и влязло в сила въззивно решение на СГС по гр.д. № 4968/2010 г., постановено по аналогичен правен спор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски градски съд е приел, че дружеството – ищец/сега касатор/ не е доказало при условията на главно пълно доказване, че е изправна страна по договор № ДПЕРМ 51039/24.04.2007 г. , която е изпълнила точно и в срок поетите задължения, поради което не може да претендира на основание чл.79, ал.1 ЗЗД реално изпълнение от другата страна по договора – задължаване на [фирма] да изпълни поетите от него задължения за сключването на договор за придобиване на съоръжения за присъединяване. Този извод е изведен след преценка на конкретните договорни клаузи, съгласно които е предвидено присъединяването на обектите към разпределителната мрежа да се извърши чрез изграждане на съоръжения за присъединяване от страна на [фирма], изплащането им от Ч. след представяне на изискуеми документи по чл.11 от договора, като [фирма] е поело и задължения за учреди в полза на [фирма] сервитутни права по чл.64 от Закона за енергетиката. Във връзка с клаузите на договора и разпоредите на закона – ЗЕ и Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната разпределителните електрически мрежи/НПППЕЕПРЕМ/ е изразено становище, че във връзка с присъединяването освен изкупуване на енергийните съоръжения между страните възникват и гражданскоправни отношения по прехвърлянето на вещни права, като правото на собственост върху трафопостовете, и сервитутни права, които законът предвижда да се учредят в полза на електроразпределителното дружество. След преценка на събраните по делото доказателства, решаващият състав е приел за установено, че [фирма] не е изпълнил задължението си по чл.13, т.1 от договора за учредяване на сервитутни права по чл.64 ЗЕ, както и не е изпълнил задълженията си по чл.24, ал.1 НППППЕЕПРЕМ да представи на [фирма] заедно със заявеното от него предложение за сключване на договор за покупко-продажба на изградените енергийни съоръжения изчерпателно изброените документи в т.1 до т.8, посочени и в чл.11 от договора.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора правни въпроси, свързани с разпределение на тежестта на доказване и с приложимостта на чл.190 ГПК, макар и по принцип да са значими, не са обусловили изхода на делото и затова не попадат в приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. От друга страна, както е видно от съдържанието на изложението, доводите на касатора са обосновани единствено с твърдяната в жалбата неправилност на решението на поддържаните в жалбата касационни основания. Изводите на решаващия съдебен състав за неоснователно претендирано от ищеца право за реално изпълнение на договора от насрещната страна поради недоказаност на твърденията на ищеца за надлежно изпълнение на договорните му задължения, са в резултат на конкретна преценка на клаузите на договора и събраните по спора доказателства, като тяхната законосъобразност и обоснованост не би могла да бъде проверявана при произнасяне по основанията за допускане на касационен контрол. В тази насока следва да се имат предвид задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които поставените правни въпроси трябва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, като основанията за допускане на обжалването, са различни от основанията по чл.281, т.3 ГПК.
Независимо от липсата на общата предпоставка за достъп до касация, като недоказано следва да се прецени и допълнителното изискване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Твърденията на касатора за неправилно приложение на чл.154 и чл.190 ГПК са изцяло относими към инвокираните основания по чл.281, т.3 ГПК. Същевременно, в изложението на основанията за допускане на обжалването не се поддържа, че са налице предпоставки за даване на нови правни разрешения по прилагането на посочените процесуални разпоредби, по които не е налице противоречива съдебна практика/ вкл. и представената по делото от ответника по касация/ и не се съдържат мотивирани доводи по втората хипотеза на посоченото правно основание, а именно, че се касае за непълна, неясна или противоречива правна уредба, чието отстраняване следва да се преодолее чрез тълкувателна дейност на касационната инстанция. В този смисъл настоящият състав съобразява задължителното тълкуване на процесуалния закон, дадено в т.4 от цитираното тълкувателно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 11.04.2012 г. по гр.д. № 13401/2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, трети „В” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: