3
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3404/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
гр.София, 04.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тридесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 3404/2013 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е въззивното определение с № 70 от 11.01.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 4251/2012 год. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 12923 от 06.08.2012 год. по гр.дело № Е-851/2009 год. на Софийския градски съд, І-16 състав за прекратяване производството по делото като недопустимо.
Недоволен от въззивното определение е касаторът Е. С. Б. от [населено място], представляван от адвокат И. Д., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК по въпросите:
1. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа подадената пред него частна жалба изцяло, включително в частта, в която са обжалвани определените в първоинстанционния акт разноски и
2. Допустимо ли е страна, чийто права и законни интереси са накърнени от чуждестранно решение, признато в Република България, да защити правата си с отрицателен установителен иск с правно основание чл.118, ал.2 КМЧП като твърди, че не са били налице предпоставките за признаване на чуждестранното решение.
От ответниците по частната касационна жалба Й. М., С.(С.)Г. Т., Б.(Б.)Р., представлявани от адвокат П. К. в писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за недопустимост.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба с оглед наведеното в изложението основание за допустимост и като взе предвид доводите на страните и данните по делото приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че съгласно чл.118, ал.2 КМЧП абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск е наличието на спор относно признаването на чуждестранното решение и отказ на органа, пред който е представено, да го признае по предвидения от закона ред, което в случая не е налице тъй като търсената правна защита чрез признаване на чуждестранното решение е постигнато като не се твърдят обстоятелства за наличие на спор, породен от пречки за защита на решението пред органа, пред който е представено.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение с № 70 от 11.01.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 4251/2012 год. по описа на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ