4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№268
София, 22.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 759/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]/н/, ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адвокат И. Х., срещу решение № 307 от 13.11.2014 г. по в.т.д. № 423/2014 г. на Апелативен съд – В., с което е отменено решение № 65 от 15.05.2014 г. по т.д. № 440/2010 г. на Окръжен съд – Шумен за прекратяване на производството по несъстоятелност на [фирма] и за заличаването му от Търговския регистър, на основание чл.632, ал.4 ТЗ.
К. поддържа оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Счита, че в противоречие с нормата на чл.632, ал.2 ТЗ въззивният съд е приел наличието на активи /включени в масата на несъстоятелността, които са били предмет на продажби по чл.717в, чл.717ж и чл.718 ТЗ/изпълващи признаците на достатъчно имущество по см. на чл.632, ал.2 ТЗ/. Освен това твърди, че определената от съда по несъстоятелността сума за предплащане на началните разноски следва да бъде депозирана в пълен размер, като този размер не подлежи на контрол в рамките на производството по чл.632, ал.4 ТЗ. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите последици.
В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на въпроса за преценката за това кое е достатъчно имущество по смисъла на чл.632, ал.2 ТЗ, с позоваване на: решение по в.т.д. № 483/2014 г. и решение по в.т.д. № 388/2014 г. на Варненския апелативен съд, както и на решение по т.д. № 535/2005 г. на ВКС. Твърди се, че е недопустимо в рамките на производството по чл.632, ал.4 ТЗ въззивният съд да намалява разноските за продължаване на производството, тъй като се обезсмислят извършените действия от съда по несъстоятелността и се стига до опорочаване на проведените процедури по чл.629б от ТЗ. В тази част не е формулиран правен въпрос, но се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си пълномощник А. Й., оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество счита за неоснователни наведените в жалбата основания за касиране на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния едномесечен срок.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – В. е приел, че определеният от съда по несъстоятелността размер на необходимите разноски за продължаване на производството – 15 240 лв. е значително завишен, предвид размера на месечното възнаграждение на синдика от 600 лв. и наличието на безспорно установено по делото имущество. Предвид липсата на самостоятелен инстанционен контрол относно размера на разноските за продължаване на производството, решаващият съд е изразил разбирането, че той може да бъде предмет на съдебна ревизия при обжалване на постановения по реда на чл.632, ал.4 ТЗ съдебен акт. Направен е извод, че внесените от кредитора НАП разноски в размер на 3 000 лева са достатъчни за издръжка на производството по несъстоятелност, в контекста на следващата се продажба на наличните активи при условия на пряко договаряне.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора правен въпрос не може да обоснове приложното поле на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Преди всичко, отговорът на въпроса „кое имущество е достатъчно по смисъла на чл.632, ал.2 ТЗ”, винаги е обусловен от конкретни обстоятелства и доказателства и тяхната преценка от съда по несъстоятелността. От друга страна, този въпрос не би могъл да се прецени като обуславящ за изхода на делото, тъй като видно от съобразителната част от решението е, че въззивната инстанция е основала своите изводи на втората от алтернативно предвидените предпоставки за основателност на молбата за възобновяване на производството, а именно, че кредиторът НАП е депозирал необходимата сума за издръжка на производството по несъстоятелност, след преценка и корекция на размера й. Съобразяването на следващата се продажба на наличните активи на длъжника при условията на пряко договаряне е само допълнителен мотив на съда, относим към преценката за размера на необходимите разноски, а не към първата алтернативна предпоставка за възобновяване на производството по чл.632, ал.2 ТЗ.
По отношение на възможността въззивният съд да намали определеният от съда по несъстоятелността размер на разноските, които следва да се предплатят, касаторът не е формулирал правен въпрос, а в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е изразено несъгласие с обективираните в обжалваното решение изводи, което е относимо към поддържаните основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Преценката в тази насока не би могла да се реализира в рамките на производството по селекция на касационните жалби, в който смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на поставен от касатора правен въпрос предпоставя извод за недопускане на обжалването, без да е налице задължение за настоящия съдебен състав да се произнася по поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 307 от 13.11.2014 г. по в.т.д. № 423/2014 г. на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: