О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
гр. София, 04.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова търг. дело № 772/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на ЕТ Р. Б. – М.-МД [населено място] – адв. С., срещу решение от 27.11.2014 г. на СГС, ІІ-д гражданско отделение, постановено по в.т.д.№ 12820/2013 г., с което, след отмяна на решението от 03.06.2013 г. на СРС, 76 с-в по гр.д.№ 125/2013 г., е постановено отхвърляне на предявените от касатора против ТЕХ ПРОГРЕС АД [населено място] искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 8 686.19 лв. /разликата над 2 470.20 лв., за които решението е влязло в сила, до уважения от първата инстанция размер от 11 156.39 лв./ и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 6 531.69 лв.
Оплакванията в жалбата са за недопустимост и неправилност на решението в обжалваната част. Твърди се, че съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало и се е произнесъл не по предмета на спора, с който е сезиран. Евентуално, решението страда от визираните в чл.281 т.3 ГПК пороци – необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли се за неговото обезсилване и връщане на делото на същия съд за разглеждане на предявения иск, или за отмяната му и постановяване на ново решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са разрешени от въззивния съд в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Освен това вероятната недопустимост на решението също е причина за допускане на касационен контрол, съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
Ответникът по касационната жалба ТЕХ ПРОГРЕС АД [населено място] не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
В исковата си молба ищецът – настоящ касатор излага, че е сключил с ответника договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.07.2011 г. на обект: Автомагистрала „Т.-Оризово-Б.”, участък Л. 3 – „Нова З. – Я.”. В изпълнение на същия и по възлагане на ответника ищецът извършил услуги със собствен багер по три броя фактури, които са останали незаплатени. Ответникът е приел изпълнените от ищеца услуги с багер, видно от подписан между страните Акт обр.19 за извършени СМР, поради което дължи уговорената за тях цена, ведно със съответното обезщетение за забава.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на исковете частично с възражение, че за някои от отработените часове по фактурите липсват съставени двустранни протоколи, съобразно договора. В първото съдебно заседание след изслушването на доклада е възразил, че договорът е за възникнало наемно правоотношение, а не за изработка.
За да достигне до атакувания краен резултат по спора, въззивният съд е квалифицирал основния иск по чл.266 ал.1 ЗЗД, след което е приел, че договорът, на който ищецът основава претенцията си, няма характер на такъв за изработка и исковете са неоснователни. Първоинстанционният съд е уважил същите въз основа неправилно тълкуване на вида на договора. Видно от неговото съдържание, страните не са уговорили извършването на конкретни СМР, а предоставяне за възмездно ползване на багер по цени, съгласно приложение № 1. Постигнатото съгласие за изготвянето на двустранни протоколи за отчитане на извършените работи, въз основа на които ще се извършва плащането, не променя вида на договора, който е наемен. Възнаграждението е уговорено не според обема на извършени СМР, а според времето, за което е използвана наетата вещ. Ирелевантно за правната природа на договора било и обстоятелството, по какъв начин фактурите са били осчетоводени от ответника, както и чий служител е било лицето, управлявало багера.
При тези решаващи изводи на съда, настоящият съдебен състав намира, че въпросът на касатора относно приложението на правилата на чл.20 ЗЗД при тълкуване на договор с оглед установяване действителната воля на страните е обусловил изхода от спора по конкретното дело. По него касаторът се позовава на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, като сочи съответна противоречива практика на съдилищата /вкл. решение от 22.04.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 464/2003 г., ІІ ГО по въпроса за разкриване на правното естество на договор по правилата на чл.20 ЗЗД, съобразно съдържанието на конкретно уговорените насрещни престации/, която принципно установява соченото от него допълнително основание за достъп до касация. В унисон с тази практика са налице и по-нови решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, служебно известни на съда, вкл. решение № 220/31.07.2014 г. по гр.д.№ 6126/2013 г. на ГК, ІV ГО по приложението на чл.20 ЗЗД в хипотеза на спор относно точния смисъл на договорни клаузи – следва ли съдът при тълкуване на договора да издири действителната обща воля на страните и как. При това положение, касационно обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието на разрешения във въззивното решение правен въпрос с практиката на ВКС, съгласно чл.280 ал.1 т.1 ГПК. На отделно основание касационно обжалване следва да се допусне и за проверка оспорената допустимост на обжалваното решение – дали съдът се е произнесъл по предявения иск за заплащане на извършените от ищеца услуги с багер, основан на сключения между страните договор и издадените фактури.
Останалите въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се преценяват като оплаквания по правилността на акта и подлежат на разглеждане в производството по чл.290 ГПК. За неговото провеждане касаторът следва своевременно да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 304.36 лв., на основание чл.18 ал. 2 т.2 ТДТССГПК.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.11.2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-д гражданско отделение, постановено по в.т.д.№ 12820/2013 г., в обжалваната от ЕТ Р. Б. – М.-МД част.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ЕТ Р. Б. – М.-МД да представи доказателства за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 304.36 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като го предупреждава, че при неизпълнение на горните указания, касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията, делото следва да се докладва на Председателя на ІІ ТО за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: