О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
гр. София, 11.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1131 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от В. С. С. в качеството й на синдик на [фирма] /н/ против определение № 327/26.01.2018г. по ч.гр.д. № 5968/2017г. на Софийски апелативен съд, 3 с-в, с което е потвърдено определение № 4988/15.08.2017г. по т.д. № 245/2014г. на СГС за оставяне без разглеждане на подадената от частния касатор молба за допълване на решение № 2181/13.12.2016г. по т.д. № 245/2014г. на СГС.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК не посочва като разграничителен критерий за упражняване на правото да се иска допълване на решението дали то е обжалваемо или не, поради което преценката в кой момент да се подаде молба за допълване: в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила, принадлежи на страната. Поради което намира, че е упражнил в срок правото си да иска допълване на решение по т.д. № 245/2014г. на СГС.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на частната жалба.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма]/н/, чрез управителя Г. Ч. не е подал писмен отговор.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че с атакуваното пред него определение първата инстанция е оставила без разглеждане молбата на синдика за допълване на решение № 2181/13.12.2016г. по т.д. № 245/2014г. на СГС като просрочена. Съобразно разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК САС е счел, че правото на страната да иска допълване може да се упражни в едномесечен срок, който за обжалваемите решения тече от датата на връчване на решението, т.е. от момента, в който може да се подаде жалба срещу самото решение или ако решението е необжалваемо – от влизането му в сила. Въззивната инстанция е намерила, че съобразно даденото тъкуване на приложимата норма, без значение е дали някоя от страните е упражнила правото си на жалба. Констатирано е било, че синдикът е получил препис от първоинстанционното решение на 20.12.2016г., поради което срокът за него по чл.250, ал.1 ГПК е изтекъл на 20.01.2017г. Молбата за допълване е била подадена на 17.06.2017г. Поради което въззивният съд е потвърдил определението на СГС.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай частния касатор формулира следния правен въпрос: Свързан ли е срокът за депозиране на молба за допълване на съдебно решение по смисъла на чл.250, ал.1 ГПК с обжалваемостта на съдебния акт? Ако „да” – двете хипотези по отношение на срока, предвидени в разпоредбата на чл.250, ал.1, изр.2 ГПК, представляват ли алтернативни възможности за упражняване на правото на допълване на съдебното решение от страна на молителя? Въпросите са въведени при позоваване на селективен критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед значението им за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че по поставения от касатора правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в мотивите на съдебния акт и даденото разрешение е обусловило крайния правен изход от спора, но не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В настоящия случай частният касатор не аргументира твърденията си и не обосновава релевантността на разгледания от въззивния съд правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия. Следва да се посочи, че последователно в практиката си : Определение № 385/26.11.2014г. по ч.гр.д. № 4744/2014г. на ВКС, II г.о, Определение № 82/15.02.2018г. по ч.т.д. № 60/2018г. на ВКС, I т.о. и др. ВКС поддържа, че изрично законодателят в чл.250, ал.1, изр.2 ГПК е разграничил два момента, от които започва да тече едномесечният преклузивен срок – от връчване на решението или от влизането му в сила. Разграничението се налага поради съществуването на два вида решения – обжалваеми и необжалваеми. С първите се свързва моментът на връчване на препис от решението, защото по силата на чл.259, ал.1 ГПК и чл.283 ГПК от същия този момент започва да тече срокът за подаване на въззивна, респ. касационна жалба. Съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва на страните само препис от актовете, които подлежат на обжалване, но не и от необжалваемите. Втората хипотеза на процесуалната норма регламентира изчисляването на срока от влизане на решението в сила и е относима към окончателните решения, които влизат в сила в деня на постановяването им.
Следователно произнасянето на САС по поставения въпрос е в съответствие с така създадената съдебна практика.
Гореизложеното налага извод за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от което, състав на Върховен касационен съд, Първо отделение на ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 327/26.01.2018г. по ч.гр.д. № 5968/2017г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: