О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 13.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на втори март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН БОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3940 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 4770 от 09.06.2016 г. по гр.д. № 2643/2016 г. на Софийски градски съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени от Т. Д. Х. със съдебен адрес в [населено място] против „С….” Е., [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед от 29.05.2015 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. В решението е прието за установено, че ищцата е работела при ответното дружество на длъжност „оператор контактен център” по трудов договор от 29.10.2014 г., сключен при условията на чл. 67, ал.1, т.1 КТ вр. с чл. 70, ал.1 КТ с уговорен в полза на работодателя шестмесечен изпитателен срок. Фактическото изпълнение на трудовите задължения по договора е започнало на 05.11.2014 г. В трудовия договор е било уговорено, че работното време на служителката е с нормалната продължителност от 40 часа седмично, като работодателят може по своя преценка да определя начина на разпределение на работното време и неговото изчисляване. В периода от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време, като за изпълняваната от ищцата длъжност работното време е било с период на отчитане шест месеца, разпределено на десетдневни смени. Шестмесечният изпитателен срок е започнал да тече на 05.11.2014 г. и е изтекъл на 02.06.2015 г., тъй като в този период ищцата е ползвала 13 дни отпуск по болест и 8 дни платен годишен отпуск. Със заповед от 29.05.2015 г., връчена на ищцата на 01.06.2015 г. работодателят е прекратил трудовото и правоотношение на основание чл. 71 КТ. При така установените факти, въззивният съд е приел, че трудовият договор с ищцата е прекратен законно преди изтичане на срока за изпитване, поради което е отхвърлил като неоснователен иска за отмяна на уволнението. С оглед обусловеният му характер, като неоснователен е отхвърлил и иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Приел е, че балансът на работно и свободно време са били запазени при сумирано изчисляване на работното време, поради което изпитателният срок е изтекъл в края на шестия месец от започване на изпълнението по договора.
В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от Т. Д. Х. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси как се изчислява удължаването на срока за изпитване при условията на чл. 70, ал. 4 КТ при сумирано работно време, когато служителят не е престирал работна сила през част от изпитателния период и счита ли се за спазена писмената форма като условие за действителност, когато волеизявлението е изпратено по електронна поща, без да е налице саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал.3 и ал. 4 ЗЕДЕП вр. с чл. 16 ЗЕДЕП, са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба „С….” Е., [населено място] счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд намира следното:
Въпросът как се изчислява удължаването на срока за изпитване при условията на чл. 70, ал. 4 КТ при сумирано работно време, когато служителят не е престирал работна сила през част от изпитателния период не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Съгласно установената съдебна практика, срокът за изпитване, уговорен в трудовият договор по чл. 70, ал.1 КТ тече по отношение на действително отработеното време; времето на ефективна работа, в което работодателят може да провери годността на работника да изпълнява възложените му трудови функции, независимо кой е приложеният от работодателя начин по чл. 142 КТ за изчисление на работното време. И тъй като и при сумираното изчисляване на работното време, в границите на отчетния период се спазва нормална му продължителност по чл. 136 КТ (по 40 часа седмично), при запазване баланса на работно и свободно време, отсъствието на работника/служителя от работа за всеки работен ден се изчислява на база нормалната му продължителност от осем часа, а срокът по чл. 70, ал.1 КТ се удължава със съответния брой дни съобразно чл. 71, ал. 4 КТ. Съобразявайки установената съдебна практика по приложението на чл. 142 КТ (решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр.д. № 405/2011 г. ІV г.о. ВКС и решение № 62 от 19.06.2014 г. по гр.д. № 3920/2013 г. ІV г.о. ВКС), при изчисляване на срока по чл. 70, ал.1 КТ, въззивният съд е изхождал от броя работни дни, в които служителката не се е явявала на работа, тъй като за периода, в който е полагала труд (времето, през което работодателят е могъл да извърши проверка за годността и да изпълнява възложената работа), работното и свободното време са били компенсирани съобразно правилата за изчисление при сумирано работно време.
Въпросът счита ли се за спазена писмената форма като условие за действителност, когато волеизявлението е изпратено по електронна поща, без да е налице саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал.3 и ал. 4 ЗЕДЕП вр. с чл. 16 ЗЕДЕП– въпрос, изведен във връзка с довода, че разменената по електронна поща кореспонденция (молби и разрешения за ползване на отпуск) е без електронен подпис, удостоверяващ по безсъмнен начин авторството на изявлението, не е обуславящ изхода на делото. Изводът на въззивния съд, че в срока за изпитване ищцата е ползвала отпуск осем работни дни, с които срокът следва да бъде удължен е формиран не само въз основа на представените по делото копия от електронни документи, съдържащи изявления с искане за ползване на отпуск и разрешаването му, но и въз основа на многобройни писмени доказателства, в т.ч. експертно заключение, фишове за изплатена работна заплата, месечни присъствени форми и отчети за работа на служителката и извлечения от системата за достъп до работното място, установяващи, че осем работни дни ищцата не се е явявала на работа. Обстоятелството дали през тези осем дни ищцата е ползвала законно разрешен от работодателя отпуск е без правно значение. Релевантно е обстоятелството, че в продължение на осем работни дни годността и за изпълняваната работа не е могла да бъде проверена от работодателя, в който смисъл е установената съдебна практика по приложението на чл. 70, ал. 4 КТ – работодателят следва да разполага с възможността да извърши проверка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа през целия изпитателен срок, поради което времето, през което служителят не е изпълнявал работата, не се включва в срока по чл. 70, ал.1 КТ. В този смисъл решение № 156 от 16.05.2012 г. по гр.д. № 1027/2011 г. ІІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 1200 лева, изплатени по договор за правна помощ от 31.08.2016 г. с Адвокатско дружество „Д., Г., К. и В.”, [населено място].
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4770 от 09.06.2016 г. по гр.д. № 2643/2016 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Т. Д. Х. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „С…..” Е., [населено място] сумата 1200 (хиляда и двеста) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: