О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
гр.София, 13.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 185/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Г. П. и К. К. П. от [населено място], общ.Р., обл.П., са подали касационна жалба вх.№ 90 от 06.01.2011 год. срещу въззивното решение № 312 от 06.12.2010 год. по в.гр.дело № 503/2010 год. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия, ІІІ-ти състав, с което е обезсилено решение № 122 от 13.05.2010 год. по гр.дело № 54/2010 год. на Радомирския районен съд и е прекратено производството по делото.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос по допустимостта на иска по чл.108 ЗС с предмет земеделска земя в урбанизирана територия, когато към решението за възстановяване на собствеността не е приложена скица, заверена от ОСЗГ и от общината.
Касаторите се позовават на влязло в сила решение № 368 от 29.11.2007 год. по в.гр.дело № 766/2006 год. на Пернишкия окръжен съд.
Ответниците по касация С. Д. П. и В. Й. П. са на становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения:
С обезсиленото от въззивния съд първоинстанционно решение е уважен иска на касаторите по чл.108 ЗС за предаване владението на УПИ с площ 532 кв.м., съставляващ парцел * в кв.*по регулационния план на [населено място], общ.Р..
Видно от удостоверение № 105/20.01.2010 год. на [община] /л.13 от гр.дело № 54/2010 год. на РС-Радомир/ данъчната оценка на процесния недвижим имот възлиза на 1 109,50 лева. Настоящата касационна жалба е подадена на 06.01.2011 год. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/, която нова редакция на процесуалната норма предвижда критерий, изключващ касационното обжалване на въззивното решение, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. Съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК цената на иска за собственост е равна на данъчната оценка на недвижимия имот, т.е. възлиза на 1 109,50 лева, т.е. под 5 000 лева, а това прави недопустимо касационното обжалване на въззивното решение по силата на незабавното действие на новата процесуалноправна уредба.
Предвид на това, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК и да прекрати касационното производство като недопустимо, а жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника С. Д. П. сумата 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 90 от 06.01.2011 год. на М. Г. П. и К. К. П. от [населено място], общ.Р., срещу решение № 312 от 06.12.2010 год. по в.гр.дело № 503/2010 год. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия, трети състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 185/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Осъжда М. Г. П. и К. К. П. да заплатят на С. Д. П. сумата 300/триста/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: