О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 15.10. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 6148 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Г. Й. Ч. и Й. Т. Ч., действащи чрез адв. К. И. от АК София против въззивно решение № 1112/29.06.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 3505/2011 г.
Ответниците по касационната жалба Е. Г. Г. и В. К. В. – Г., чрез адв. Ц. М. са изложили съображения за липса на основания да се допусне касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Молят да им бъдат присъдени сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че жалбата е подадена от легитимна страна, но е срещу акт изключен от касационен контрол по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията след изм. ДВ бр. 100/2010 г.
Касационната жалба е депозирана на 02.11.2012 г., което значи, че следва да се преценява според разпореденото в чл. 280, ал. 2 ГПК в сила от 21.12.2010 г., а именно, че на касационно обжалване не подлежат въззивни решения, постановени по искове по граждански дела с цена до 5000 лв. .
Обжалваното въззивно решение е постановено по обективно и субективно съединени искове, чиято цена е определена при образуване на делото в първа инстанция по правилата на чл. 55, ал. 1, б. „б” и б. „г”, предл. 2 ГПК от 1951 г., отм. и се равнява на ? от данъчната оценка на недвижимия имот, която е била 17807,80 лв.
Следователно, цената на всеки един от разгледаните искове е под 5000 лв. Обстоятелства след срока по чл. 56, ал. 1 ГПК от 1951 г., отм., имащи евентуално отношение към размера на цената на иска, са без значение за родовата и функционална подсъдност на спора и дължимите по делото държавни такси.
По делото е разгледано и искане за отмяна на нотариални актове по чл. 431 ГПК от 1951 г., отм., което не е самостоятелна искова претенция, поради което и няма отношение към цената на иска, съответно към приложението на чл. 280,ал. 2 ГПК.
При така изложеното, въззивното решение е окончателно, на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което касационната жалба следва да бъде върната като недопустима, а образуваното по нея съдебно производство, прекратено.
Касаторите следва да заплатят на насрещните страни сторените от тях съдебноделоводни разноски в инстанцията, които са в размер на 1000 общо платено адвокатско възнаграждение, установено с договор за правна защита и съдействие от 07.01.2013 г.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационната жалба, подадена от Г. Й. Ч. и Й. Т. Ч., действащи чрез адв. К. И. от АК София против въззивно решение № 1112/29.06.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 3505/2011 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 6148/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение.
ОСЪЖДА общо Г. Й. Ч. и Й. Тодорова Ч. да заплатят на Е. Г. Г. и В. К. В. – Г. сумата общо в размер на 1000 лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: