О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 15.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №753/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх№11656/10.12.2015 г., подадена от ответника по исковата молба З. „З.“, в ликвидация, – [населено място], област Х., против въззивно решение №438/21.10.2015 г. по гр.д.№494/2015 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №85/18.5.2015 г. по гр.д.№25/2015 г. по описа на Свиленградския районен съд, г.к., II състав, в частта, с която е ответникът е осъден да заплати на И. Н. Г. от [населено място], област Х., сумата 18453,17 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода от 23.01.2012 г. до 22.01.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1966,34 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 23.01.2012 г. до 22.01.2015 г., както и разноските по делото.
Въззивната инстанция е приела, че визираните по-горе суми се дължат на ищеца, като съдът е основал изводите си на събраните по делото писмени гласни доказателства, от които се установява, че ищецът е работил в кооперацията на длъжността „ветеринарен техник и организатор производство“, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че във ведомостите за заплати са отразени възнагражденията, както и извършените осигуровки, поради което е налице признание от страна на ответника по исковата молба за изпълнението на трудовите функции от ищеца.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като правно основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на първоинстанционни и въззивни съдилища, като Хасковския окръжен съд е кредитирал единствено гласните доказателства, посочени от ищеца, а извън коментара на съда са останали депозираните показания от разпитаните по искане на ответника свидетели. Сочи се, че е изключено от доказателствения материал и писмено доказателство, сочещо липсата на предмет на трудовия договор, тъй като през 2007 г. е закрито и ликвидирано стопанството, за което е отговарял ищеца, поради което само това обстоятелство води до нарушаване на задължителните правила в процеса, изискващи преценка на всички доказателства. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация И. Н. Г., посредством процесуалния си представител – адв. Д. А., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението се установява, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В процесния случай изложението съдържа доводи по правилността на обжалвания съдебен акт. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
На ответника по касация обаче не следва да бъдат присъждани разноски за настоящото производство, тъй като въпреки поискването им с отговора по чл.287 ГПК и представяне на списък за тях, не са налице доказателства за тяхното извършване, въпреки изричното посочване в отговора за представяне на договор за правна помощ.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №438/21.10.2015 г. по гр.д.№494/2015 г. по описа на Хасковския окръжен съд, по касационна жалба, вх№11656/10.12.2015 г., подадена от ответника по исковата молба З. „З.“, в ликвидация, – [населено място], област Х..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по касационната жалба И. Н. Г. от [населено място], област Х., за присъждане на разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: