4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№269
София21.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 894/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. от[населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 528 от 16.06.2010 г. по т.д.№ 147/2010 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 475 от 04.12.2009 г. по т.д.№ 640/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на предявения срещу [фирма] иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на съдружниците за освобождаване на Д. като управител на дружеството.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на съдебния акт на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и отхвърляне на исковите претенции изцяло. Касаторът счита за незаконосъобразни и необосновани изводите на въззивния съд за липсата на нарушение на чл.15 от дружествения договор относно необходимото мнозинство за вземане на атакуваното решение на ОС. Счита, че въззивната инстанция не е обсъдила доводите на ищеца/въззивник/ за приложението на посочената разпоредба, във вр. с чл.137, ал.2 и ал.3 ТЗ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими материалноправни въпроси, свързани с начина на тълкуване на чл.137, ал.2 ТЗ- дали „ съдружникът гласува с броя притежавани от него дялове или съдружника гласува с процента от капитала, на който се равняват претежаваните от него дялове” , както и с правото на съдружниците да уговарят мнозинство, различно от посоченото в чл.137 ТЗ. По първия въпрос касаторът се позовава на невлязло в сила решение на Окръжен съд – Пловдив по т.д.№ 75/2010 г., а по втория въпрос – на Р. № 612 от 05.12.2004 г. по т.д.№ 116/2004 г. ВКС, ТК. По отношение на процесуалноправния въпрос, свързан с предвидената в чл.272 ГПК възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато е твърдяно, че липсва произнасяне по наведените доводи, касаторът счита, че е налице основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до обжалване.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е направил извод, че при освобождаване на ищеца като управител на ответното дружество не е допуснато нарушение на чл.15 от дружествения договор, предвиждащ вземането на това решение с обикновено мнозинство – с 50 % плюс един от дяловете. А тези дялове, според дружествения договор са в съотношение 25 дяла за жалбоподателя Д. и 26 дяла за съдружника Д. Д.. Въззивният съд е преценил като неоснователни доводите за допуснато нарушение на чл.22 от дружествения договор, изразяващо се в непосочване на основанието за освобождаване на управителя. Изложени са съображения, че освобождаването на управителя може да се осъществи както при негово виновно поведение по чл.22 от дружествения договор, така и при невиновно поведение, предвидено в чл.141, ал.4 от ТЗ, както и, че в правомощията на ОС е да освободи управителя по всяко време, без да посочва конкретни основания за това решение, което е въпрос на управленска целесъобразност. В останалата част, на основание чл.272 ГПК, е препратено към мотивите на първата инстанция.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Като недоказано следва да се прецени твърдението на касатора за противоречиво разрешаване от съдилищата на конкретния правен въпрос – „дали притежаваните от съдружника Д. дялове са достатъчни за да формират мнозинство за вземане на решение на общо събрание на съдружниците във [фирма]”. Позоваването на невлязло в сила първоинстанционно решение на Окръжен съд – Пловдив по т.д.№ 75/2010 г. не може да бъде зачетено. Съгласно задължителните указания, дадени с т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС за да е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е необходимо значимият за изхода на делото въпрос да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./ по същия правен въпрос. След като представеното решение на Окръжен съд – Пловдив не попада в обхвата на съдебната практика по посоченото основание за достъп до касация, не би могло да се преценява твърдяното противоречие по правния въпрос.
По отношение на въпроса, свързан с възможността в дружествения договор да се предвиди по-голямо мнозинство от обикновеното за приемане на решения от общото събрание на съдружниците, извън тези, посочени в изр. 1 на чл.137, ал.3 ТЗ, не може да се приеме, че въззивното решение противоречи на Р. № 612/05.12.2004 г. по т.д.№ 116/2004 г. на ВКС, ТК, тъй като при произнасянето по спорното право въззивният съд не е отрекъл по принцип тази възможност. Напротив, именно след преценка на конкретната разпоредба на чл.15 от дружествения договор и тълкуването й във връзка с приложимата в случая ал.2 на чл.137 ТЗ – за определяне гласовете на всеки съдружник съобразно дела им в капитала, са формирани и решаващите изводи на съда. Що се отнася до твърденията на касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за неправилност на тези изводи, те не могат да се преценяват във фазата по допускане на касационното обжалване, в какъвто смисъл е и т.1 от цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 год.
По формулирания процесуалноправен въпрос относно възможността въззивната инстанция да приложи разпоредбата на чл.272 ГПК, когато има оплаквания за непроизнасяне от първоинстанционния съд по доводите на страните и за наличие на противоречиви мотиви към решението, не е налице поддържаното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Този процесуалноправен въпрос е важен, но в случая не е обуславящ изхода на делото. Предвидената от законодателя процесуална възможност за въззивния съд да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд е приложима единствено при потвърждаване на обжалваното решение, като правилно, т.е. след като въззивната инстанция е формирала свои изводи по спорното материално право, съвпадащи с тези на първата инстанция. Видно от мотивите към решението на Апелативен съд – Пловдив, съдът се е произнесъл по същество по надлежно релевираните с исковата молба две отделни основания за отмяна на решението на Общото събрание на съдружниците на [фирма] за освобождаване на касатора като управител на дружеството. Приемайки за неоснователни твърденията на Д. за материална и процесуална незаконосъобразност на решението на ОС, по посочените в мотивите на въззивното решение съображения, първоинстанционният съдебен акт е потвърден, с препращане и към неговите мотиви. Или, след като приложението на чл.272 ГПК е обусловено от направен извод за правилност на решението на първата инстанция, не би могло във фазата по допускане на касационно обжалване ВКС да се произнася по правилността на този извод. В този смисъл са и указанията, дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 528 от 16.06.2010 г. по т.д.№ 147/2010 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: