2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
ГР. С., 19.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.02.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №6568/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Н. Пашова срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №9529/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касаторката и от И. А., като бивши съпрузи искове по чл.56 от СК, с които претендират да им се предостави поотделно ползването на семейното жилище – къща в [населено място], след развода.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Твърди, че въззивният съд е решил въпроса за характера и предоставянето на семейното жилище в противоречие с ППВС №20/63 г., ТР №77/71 г. на ОСГК, опр. №277/12 г. на второ г.о. и р. №20/12 г. по гр.д. №695/11 г. на ОС – София / за последното няма данни да е влязло в сила, за да обоснове твърдяното противоречие по т.2 – ТР №1/19.02.10 г./.
За да отхвърли исковете на страните за предоставяне на семейното жилище въззивният съд е приел, че къщата няма характер на жилище; в закупения от страните през време на брака им поземлен имот има малки постройки, които страните са ползвали за живеене, без да отговарят на техническите изисквания за жилище. Постройките са негодни за обитаване и могат да се ползват само за помощни стопански цели, като напр. складиране на материали.
Тези изводи не противоречат на представената с изложението съдебна практика – в ППВС №20/63 г. е посочено, че семейното жилище се състои от жилищните и сервизни помещения, обитавани от съпрузите и непълнолетните им деца до прекратяване на брака или до деня на фактическата раздяла.
В случая страните нямат непълнолетни деца от брака си, за чиито интереси съдът следи и служебно. От заключението на техническата експертиза въззивният съд е установил, че изградените в имота временни постройки/ дъсчена постройка с долепени баня и тоалетна без врати, до които няма непосредствен достъп поради многото боклуци/ нямат жилищен характер. От показанията на разпитаните двама свидетели също се установява, че „положението / в имота/ беше страшно, необитаемо…, засипано е с дрехи, вестници, паници, домакинска посуда…, голяма мизерия”.
Останалите представени с изложението вл. в сила съдебни актове са без връзка с въпросите по конкретното дело – опр. по гр.д. №300/12 г. на второ г.о. е постановено по искове по чл.30, ал.3 от ЗС, а ТР №77/71 г. е за изменение на постановените мерки за предоставяне на родителските права и на обусловените от тях мерки за предоставяне на семейното жилище, когато интересите на децата налагат изменение в ползването му .
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №9529/11 г. от 12.03.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: