3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
Гр.София, 17.04.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2257 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 81/17.02.14г., постановено по гр.д.№ 941/13г. от Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 95/16.10.13г. по гр.д.№ 875/11г. на Районен съд [населено място] за отхвърляне на иска на касатора за установяване, че [фирма], [населено място] дължи сумата от 15200.45 лв. по договор за съвместна дейност и медицински услуги от 05.01.10г. и лихва за забава в размери от 447.99 лв., 392.40 лв., 212.71 лв. и 575.07 лв. разноски.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за съвместна дейност и медицински услуги за извършване на микробиологични и лабораторни услуги и изследвания срещу възнаграждение. Претенцията е отхвърлена поради недоказване на реалното извършване на изследвания по договора, след като са обсъдени събраните по делото доказателства. Решаващият състав е изложил подробни съображения по въведения довод, че първоинстанционният съд не е приложил последиците по чл.161 ГПК във връзка с неизпълнението на задължението на ответника да представи по делото оригиналите на талоните за изследвания. Според въззивния съд в процесуалната разпоредба изрично е предвидено, че последиците се прилагат с оглед на обстоятелствата по делото.
Касаторът поставя въпроса: „Дали прилагането на санкцията по чл.161 ГПК е само възможност за съда, която се ползва по преценка на всеки отделен съдебен състав, или тя се налага/прилага винаги, когато страната в процеса създава пречки/отказва да предостави намиращи се в нея доказателства?”. Позовава се на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В случая касаторът е поставил правен въпрос, който е обсъждан в мотивите на въззивното решение. Съображенията на решаващия състав са, че не са посочени фактите, за чието доказване е направено искането и по отношение на които да се приложат последиците по чл.161 ГПК. Въпреки хипотетичното предположение на съда, че искането е направено за установяване на факта, че името на д-р Т. фигурира върху представените нечетливи копия, това обстоятелство изрично е прието за несъществено за спора, тъй като талоните не носят подписи и на извършилия изследването микробиолог. В този смисъл касаторът не е обвързал позоваването си на допуснато процесуално нарушение с конкретно твърдение – кои факти следва да се приемат за доказани, поради което поставеният въпрос не е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд. От друга страна предложената за тълкуване норма на чл.161 ГПК е ясна. В текста на процесуалния закон е разписано „с оглед на обстоятелствата по делото”, което сочи на възможност, а не на последица, задължително прилагана от съда, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На следващо място, касаторът твърди, че в посочените от него решения на съдилищата са застъпени две противоположни становища. Съдебните актове не са приложени с касационната жалба и съответно липсват данни за влизането им в сила, за да подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК съгласно ТР № 1/09г. от 19.02.10г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това цитираните от касатора извадки от същите сочат, че разглежданите хипотези не са идентични с настоящата.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените разноски по представения списък и договор за правна защита и съдействие в размер на 998 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 81/17.02.14г., постановено по гр.д.№ 941/13г. от Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет.1 да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 998 лв./Деветстотин деветдесет и осем лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.