О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 11.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети март , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №129/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. Я. К. срещу решение №217 от 20.10.2008г. по гр.дело № 328/2008г. на Ямболски окръжен съд , с което е оставено в сила решение от 03.06.2008г по гр.д. 161/2008г на Ямболски районен съд по отхвърлен иск за унищожаване на договор поради измама, съображения по допускането на касационно обжалване са развити в изложение на адв. К от Ямболска адвокатска колегия .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочва, че обжалваното решение поставя същестения въпрос за естеството на заблуждението при иск по чл. 29 ал.1 от ЗЗД, когато рзпоредителните действия , оформени като договор за покупко-продажба на недвижим имот в полза на близък низходящ , са били мотивирани от очакване за помощ , подкрепа и осигуряване на достойни старини за прехвърлителя и заявени с иска като дадено обещание за издръжка и гледане .
В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и предвид данните по делото ,изложението на касаторката поставя единствено правния въпрос за съответствието на даденото от съда диспозитивно разрешение спрямо основанието на иска за унижожаемост по чл. 29 ал.1 от ЗЗД и търсената защита в случай, при който обстоятелствените твърдения на ищцата се основават на действия на другата страна , които не могат да бъдат приети като измамливи, а невярната представа у нея не е относно правните последици на договора ,а относно взаимоотношенията между страните в личен план за в бъдеще , в сферата на моралните задължения и очаквания. Действия в обема на едно задължение за издръжка и гледане ответникът по иска не е предприемал спрямо прехвърлителката , негова баба , не е установено такива действия да са били обещавани . Поради това в решението Ямболски окръжен съд се е позовал и на липсата на факт, които да бъде преценен като основание за създаване на една невярна представа . Преди сключване на сделката за покупко – продажбата ,с която сделка К. е прехвърлила имота на своя внук, последният нито е издържал , нито се е грижел за прехвърлителката, за да има последната очакване, че след сключването на договора това ще се случи. За подобно положително очакване ответникът по настоящето дело видно не е дал никакъв повод, предвид поведението си и качествата си като личност,не го е и обещавал .
Следва да се подчертае, че при търсената унищожаемост от значение се явява не всяка заблуда,а тази относно правните последици, свързана с договора. В приложеното като обосновка за противоречива практика решение №532 от 29.08.2003г по гр.д. № 1142/2002г на ІІ т.о на ВКС случаят е бил друг – прието е за установено по несъмнен начин ,че при изповядването на нотариален акт за дарение прехвърлителката е била убедена, че от извършената сделка ще настъпят други правни последици ,а именно задължение за приобретателя да я издържа и гледа и занапред . Такива правни последици не са били породени , но в разрешения от ВКС случай ответникът е поддържал у ищцата заблуждението, като е продължавал да „изпълнява” несъществуващи задължение за издръжка и гледане.
Обжалваното понастоящем решение е постановено при други факти ,поради което съдът не приема довод за противоречиво решаван въпрос във връзка с обстоятелствата , от значение за успешно провеждане на иск по чл. 29 ал.1 от ЗЗД. Подкрепен единствено с обсъждане на личните качества на страните и оплакването, че „качествата на личността” не са съобразени в решаваща степен от съдилищата , същественият правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК е разбиран от касаторката като задължение на съда да изхожда от спецификата на случая и да го разреши положително в посока на търсената унищожаемост , като се постави знак за равенство между неблагоразумието и възникване на заблуждение в резултат на измама. Подобна теза не може да бъде възприета като аргументация в подкрепа на основание за допускане до касационно обжалване, включително на поддържатото основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Разрешението на въззивния съд по конкретното дело не поставя проблематика по прилагането на института на измамата като основание за унищожаемост , касационно обжалване не следва да се допуска.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №217 от 20.10.2008г.по гр.дело №328/2008г. на Ямболски окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .