О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№269
София..21.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 257/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. ” Е. , представлявано от управителя Ц. Т. , срещу решение № 119 от 05.12.2008 г. по в.гр.д. № 262/2007 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение № 96 от 17.07.2006 г. по гр.д. № 1293/2004 г. на Окръжен съд – Перник за уважаване на предявения от Е. С. М. от гр. П. иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ за сумата 6 600 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска. В отхвърлителната част – за разликата над 6 600 лв. до 55 799 лв. въззивното решение е влязло в сила.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. В жалбата и в приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – относно предпоставките за основателност на иска за заплащане на равностойността на дружествените дялове на съдружник, чието участие в дружество с ограничена отговорност е прекратено, както и по съществен процесуалноправен въпрос относно възражението за прихващане като защитно средство. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси в отклонение от практиката на ВКС. Навеждат се и доводи за произнасяне свръхпетитум в частта, с която е уважен иска за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно разрешения материалноправен въпрос, касаторът се позовава на следните решения на ВКС: Р. № 466/30.06.2008 г.; Р. № 1584/17.11.2000 г.; Р. № 1124/14.07.1999 г.; Р. № 405 от 25.06.2007 г. и Р. № 1797/13.01.1995 г.
Ответникът по касация – Е. С. М., чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, решаващият съдебен състав на Софийския апелативен съд, възприемайки заключението на назначената във въззивното производство тройна икономическа експертиза, е направил извод, че паричната стойност на претендирания от ищеца дружествен дял възлиза на 6 600 лв. В мотивите към решението са изложени и съображения относно дружественото участие на ТД – ответник/сега касатор/ в друго търговско дружество – „П” ООД, след преценка на събраните писмени доказателства и въз основа на констатациите на експертизата.
Предвид разпоредбата на чл.116, ал.3 от ГПК/отм./, съгласно която не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви след неговото предявяване, въззивният съд е счел за неоснователни оплакванията на ТД – ответник за недопустимо произнасяне на първата инстанция по този иск, независимо от липсата на изрично определение за приемането му. Направеното от ответното дружество, при условие на евентуалност, възражение за прихващане за сумата 8 459.60 лв.- обезщетение за причинени от ищеца вреди на дружеството, е отхвърлено като неоснователно и недоказано.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия приема, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулирания съществен материалноправен въпрос. Съдебната практика, на която се позовава касаторът, е относима принципно към правото на съдружника, чието членство е прекратено, да получи паричната равностойност на дружествените си дялове и не може да се приеме становището за несъобразяване на дадените от ВКС разрешения относно предпоставките за основателност на иска по чл.125, ал.3 от ТЗ. Що се отнася до начина на определяне на тази равностойност и релевантните компоненти от счетоводния баланс при определяне на чистия актив, то произнасянето по тези въпроси е в зависимост от конкретните обстоятелства по делото, а вземането предвид на неотносими компоненти от пасива на дружеството/ в случая резерви и финансов резултат/ касае влязлото в сила решение в отхвърлителната част и затова не следва да се преценява, с оглед формулирания въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Останалите предпоставки от приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК са само цитирани от касатора и затова ВКС не дължи служебно произнасяне по тях.
Доводите в касационната жалба и в приложението към нея, свързани с акцесорното вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД, както и с възражението за прихващане като защитно средство, са относими към основанията за касационно обжалване, които не могат да се разглеждат по същество в производството по допускане на касационно обжалване на атакуваното решение
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 119 от 05.12.2008 г. по в.гр.д. № 262/2007 г. на Софийския апелативен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: