4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 27
гр. София, 11.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2418 по описа за 2018 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Гърмен“ – с. Гърмен против решение № 1044 от 28.02.2018 г. по гр. дело № 981/2017 г. на ОС /Окръжен съд/ – Б..
Ответникът М. Б. Г. не е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № 3827 от 08.10.2017 г. по гр. дело № 643/2015 г. на РС /Районен съд/ – [населено място], в частта, с която са уважени предявените от М. Б. Г. против Териториално поделение „Държавно горско стопанство Гърмен“ – с. Гърмен искове – по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповед № 01 от 01.04.2015 г. на директора на поделението, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на заеманата преди прекратяване на правоотношението длъжност „специалист лесовъдство“ в поделението, по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, за заплащане на сумата 3840 лв., обезщетение за периода от 15.07.2015 г. до 15.01.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 27.07.2015 г. до окончателното й изплащане, присъдени са разноски в полза на ищеца в размер на сумата 400 лв., държавна такса по сметка на районния съд в размер на сумата 253.60 лв., разноски по сметка на районния съд в размер на сумата 430.90 лв. и сумата 5 лв. за издаване на изпълнител лист. С оглед изхода на делото във въззивното производство, е осъден въззивникът да заплати на въззиваемия сумата 450 лева, разноски. За да постанови този резултат ОС е приел, че е изменено щатно разписание, действащо от 04.06.2014 г. с ново щатно разписание от 01.03.2015 г., като 8 бройки за процесната длъжност са намалени на 7, извършен е подбор, при който е приложен единствено критерий образование и стаж в горското стопанство и е определен за уволнение М. Г., предвид обстоятелство, че е завършил средното си образование в задочна форма на обучение и трудовият му стаж е с прекъсване. Съдът е констатирал още, че за останалите служители не е направен анализ на тяхната форма на обучение и прекъсване на трудовия стаж, както и не е анализирано качеството на изпълнение на трудовите задължения и квалификацията им. Направен е извод, че приложеният критерий – по – дълъг стаж има спомагателно, но не и решаващо значение при извършване на подбор.
Изложението съдържа твърдения за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. Липсва мотивирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което съпоставянето на правните разрешения на въззивния съд с обективираните в приложената практика изводи да подкрепя твърдението на ответника по исковете за отклонение на решаващия състав от цитираните съдебни актове. С изявлението, че въпросът, по който съдът се е произнесъл „касае изследването на ЗАКОННОСТА на уволнението и това че: – подбора е извършен незаконосъобразно“, касаторът не формулира правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Законността на уволнението и подбора обуславят основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 К, но не визират въпроса с разрешаването, на който се определя изхода на делото. Този въпрос е конкретен и решен въз основа на правни изводи, чиято правилност се преценява спрямо приетите в практиката на ВКС разрешения. В случая ОС е аргументирал извод за липсата на данни за извършена от работодателя съпоставка между ищеца и останалите участващи в подбора служители по единствения приложен показател – образование и стаж в горското стопанство, обосновал е също така извод за спомагателното значение на същия показател при преценка от работодателя, кой от служителите да бъде освободен и е мотивирал съображения за неприлагане от работодателя на критерий, относно качеството на изпълнение на трудовите задължения. По изброените изводи касаторът не е поставил въпроси. В първата част от изложението същият е развил виждането си за правилността на предприетия от него начин за осъществяване на подбор въз основа на трудовия стаж, като е подчертал, че така се съобразявал и опита на работника По – нататък е разгледал факти относно съкращаването на щата и е отразил становището си за компетентността на работодателя да прецени, по какви критерии ще извърши подбор, изложил е и становището си за дейността на комисията, на която е възложена дейността по провеждане на подбор, съгласно което същата е процедира законосъобразно и в тази връзка е изразил несъгласие с изводите на въззивния съд, чието решение било „взето субективно в полза на работника независимо от разпоредбата на чл. 329 от КТ“. Следващата част от изложението, озаглавена „Касационни основания за допускане на касационно обжалване“ /погрешно квалифицирана от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – основание, относимо към актове на Конституционния съд на Република България и актове на Съда на Европейския съюз, на които страната не се позовава/ съдържа твърдението, че в различните съдилища правният въпрос по прилагането на разпоредбите на чл. 329 се решавал противоречиво и изявлението, че в тази връзка страната прилага решения на различни съдилища. От изложеното следва, че касаторът не е съобразил разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, като не е посочил правен въпрос. Както се отрази по – горе твърдението, че съдът се е произнесъл по законността на уволнението и е приел, че подборът е извършен незаконосъобразно не съставлява правен въпрос, тъй като не очертава въпрос, по който е формиран решаващ и конкретен мотив на въззивната инстанция. Становищата на касатора и неговите оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК не са относими към настоящето производство, а към производство по чл. 290 ГПК, развитието на което зависи от допускане на жалбата за разглеждане. Прилагането на съдебна практика при липсата на общи основания за допускане на касационен контрол не обосновава приложно поле на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Затова липсата на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквато се констатира в настоящия случай има за правна последица недопускането на касационен контрол.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1044 от 28.02.2018 г. по гр. дело № 981/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: