О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 19.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадести януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 6302/2015 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Н. Ц. в качеството му на пълномощник на С. С. и С. Ш. срещу определение № 693 от 06.11.2015 год. по възз.ч.гр.д.№ 879/2015год. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено определение № 2406/12.09.2015год. по гр.д. № 1676/2014г. на Районен съд – Пазарджик. С първоинстанционното определение е оставен без разглеждане предявеният иск от С. А. С. и С. А. Ш. срещу Д. Н. П., Е. Н. К. и Н. Н. Г., с който на основание чл.54 ал.2 ЗКИР,се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на ? ид.ч. от частта от възстановения с решение № 5М004/11.02.2013 г. на ОСЗ – П. поземлен имот, попадащ в регулационния план на [населено място] от 1977 г., която част е с площ 2 700 кв. м., попадащ с 1 024 кв. м. в проектираната [улица]-56, за която не било провеждано отчуждително производство и не била прокарана на място; 52 кв. м. – в УПИ VII-651; 665 кв. м. – в УПИ VIII-650; 567 кв.м. – в УПИ IX-650; 294 кв. м. – в УПИ Х-649; 98 кв. м. – в УПИ XI-649 и не била заснета в кадастъра с верните си имотни граници като недопустим и е прекратено производството по делото.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на определението. Твърди се, че е постановено при съществени процесуални нарушения. Излагат се доводи, че е налице правен интерес от воденето на предявения иск, както и че второинстанционният съд не се е произнесъл по всички оплаквания, съдържащи се в частната жалба, с която е сезиран.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване e формулиран въпросът: „Допустим ли е иск срещу съсобственик за грешка в кадастъра относно възстановен по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ имот?“ Позовава се на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, без да излага конкретни съображения защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответните страни по частната жалба не са подали писмен отговор, в който да изразят становище.
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Пред Районен съд-Пазарджик е подадена искова молба от С. А. С. и С. А. Ш. срещу Д. Н. П., Е. Н. К. и Н. Н. Г., с която, след дадени указания за уточнение, се иска с решение „да се приеме за установено по отношение на ответниците, че към момента на възстановяване на собствеността с решение № 5М004/11.02.2013г. на ОСЗ-П. ищците са собственици на ? ид.ч. от частта от възстановения с това решение поземлен имот, попадаща в регулационния план на [населено място] от 1977 г., която част е с площ от 2 700 кв.м., попадаща в УПИ-та, описани в обстоятелствената част на исковата молба и [улица]-56 и не е заснета в кадастъра с верните си имотни граници“. Първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания да се изложат обстоятелства относно пасивната легитимация и да се предоставят данни за обжалване на административния акт, представляващ отказ за попълване на кадастралната основа. Ищците са заявили, че не са обжалвали акта и че правния им интерес да насочат такъв иск срещу ответниците се основава на поведението на Д. П., която отказала да подпише акта за непълноти и грешки. С определение от 17.02.2015г., постановено по гр.д. №1675/2014г., съдът е оставил без разглеждане иска и прекратил производството по делото. Това определение е обжалвано и отменено от въззивната инстанция, тъй като въззивният съд е приел, че нередовността на исковата молба не е позволявала квалификация на иска от страна на съда и съответно – преценка за допустимостта на претенцията. Това е наложило исковата молба отново да бъде оставена без движение и първоинстанционният съд да даде указания, съобразно мотивите на въззивната инстанция. Ищците са изложили същите обстоятелства и позовавайки се на съдебна практика, цитирана в молбата, са заявили претенцията си, както е цитирана по-горе. При тези обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск намира правната си квалификация в чл. 54, ал. 2 ЗКИР и е недопустим, тъй като за ищците не е налице правен интерес от търсената с него защита.
Срещу прекратителното определение на Районен съд -Пазарджик е подадена частна жалба от ищците в първоинстанционното производство. Въззивният съд е потвърдил обжалвания съдебен акт, като го е намерил за правилен и обоснован, а жалбата за неоснователна. Посочил е, че процесният недвижим имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ в реални граници на урбанизирана територия, следователно след приемане на решението по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ по силата на чл. 13а ал.11 ППЗСПЗЗ се дължи попълване на имотите в одобрения кадастрален план. Като е взел предвид, че страни по предявения иск са съсобствениците на възстановения недвижим имот, попадащ в регулационния план на населеното място, което обстоятелство не е било оспорено от ответниците, съдът е приел, че споровете за материални права между тях се разрешават по реда на ЗСПЗЗ. Изрично е посочил, че предвиденият в чл. 54, ал. 2 ЗКИР ред се отнася до разрешаване на спорове за материално право между лицата, на които е възстановена собствеността и трети лица, в който смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана и в посочените от жалбоподателите съдебни актове. Въззивният съд е изложил съображения, че в конкретния случай процедурата по възстановяване на имота е приключила и при наличие на решение по смисъла на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ се дължи действие по чл. 13а, ал. 11 ППЗСПЗЗ, а ищците могат да реализират претендираните от тях права по административен ред.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Поставеният въпрос е обусловил решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, насочен срещу съсобственици на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, по отношение на който се твърди, че е налице спор за материално право. За да се допусне касационно обжалване по отношение на него обаче следва да е налице и някое от специалните основания, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. За да е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът трябва да изложи обосновано становище защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като изложи съображения какво налага промяна на създадената практика или осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Жалбоподателят не е изложил никакви конкретни мотиви, а само бланкетно е посочил това основание. Наведените в изложението доводи се отнасят до правилността на постановения съдебен акт и развиват оплакванията на жалбоподателите, които са касационни основания по чл.281 ГПК. Те не могат да обусловят допускане до касационно обжалване, а единствено да послужат като касационни основания в случай, че е налице основание за допускане до касационно обжалване. Бланкетно позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК прави невъзможна преценката на касационния съд дали е налице или не с оглед въведеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 693/06.11.2015год. по възз.ч.гр.д.№ 879/2015 год. на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: