О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 28.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретар
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело № 1921/2008 г. и за а се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.3 т.1 вр. чл. 288 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. С. Н. чрез пълномощник адв. Ссрещу определение №2408 от 11.08.2008г по ч.гр.дело № 1515/2008г г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 28.05.20087г по гр.д. 9905/2007г на Варнански районен съд. С първоинстанционното определение производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска, предявен от настоящия частен жалбоподател за положително установяване правото на собственост. Въззивният съд е оставил в сила това определение, приемайки липса на годен обект на твърдяното право при незавършил фактически състав на реституцията по ЗСПЗЗ .
В изложението по допускане на касационно обжалване се поддържа наличие на противоречива практика по въпроса в кои случаи установителният иск ,предявен от собственника с възстановени права на даден етап от реституцията по ЗСПЗЗ е допустим, с оглед преценката на конкретните за случая обстоятелства като процесуални предпоставки или като материалноправен въпрос по съществото на спора. Приложении са решения на Върховен касационен съд , Варненски окръжен съд и ВРС в подкрепа на довода по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК .Съображения са развити в жалбата .
Частната жалба е депозирана в срок и следва да се допусне касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , предвид противоречиво разрешавания съществен въпрос за допустимостта на положителен установителен иск за собственост в случай ,че ищецът не се легитимира с окончателно решение за възстановен в определени граници имот по земеделската реституция , а с предварителното решение на Поземлена комисия ,в което му се признава правото на възстановяване на собственост при условията на последващо определяне по чл. 28 от ППЗСПЗЗ. В редица случаи заявеното при горните обстоятелства право е обуславяло отхвърляне на иска по същество (приложеното реш. по гр.д. №1829/2006г на ВОС, но не и реш. № 1* от 04.07.2005гпо гр.д.2017/2004г на ВКС , което е отменително , делото е върнато за изясняване дали е налице и в каква степен предвидения в ЗСПЗЗ реституционен ефект за ищеца , по отношение на процесния имот ) а не извод за недопустимост .
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска, предявен от настоящия частен жалбоподател за положително установяване правото на собственост при ясното и безспорно уточнение, че това право се претендира към настоящия момент ,въз основа на предварителното решение на Поземлена комисия гр. В., без реституцията да е приключила за ищеца с определянето на конкретен имот по картата на възстановената собственост. Въззивният съд е оставил в сила прекратителното определение с решаващ мотив за липса на годен обект на твърдяното вещно право ,т.е поради липса на допустим предмет на търсената с иска защита , а не поради отречен правен интерес ищецът да води установителен иск за случай , при който друг владее собствеността му и може да се иска ревандикация по чл. 108 от ЗС. Оплаквания за неправилност частният жалбоподател поддържа по отношение на този мотив , но той не е решаващ .
Неоснователна е и поддържаната от касатора теза, че на изследване и преценка по същество в един материалноправен спор за собственост подлежат твърдения за наличие на вещно право ,което няма своя годен обект. Ако не се твърди друго правопораждащо основание извън предварителното решение ,с което органът по земеделската реституция е признал правото на възстановяване и в същото време е безспорно това ,че окончателно решение от същия орган не е постановено ,то въпросът който ,се поставя по така предявения иск за собственост, не е за неговата основателност и не е материалноправен . Ако се приеме обратното , спорът за право ще се окаже лишен от обект , а исковото производство – от предметът , който е негово съдържание. Ето защо даденото от въззивния съд разрешение по допустимостта на иска в конкретния случай е правилно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №2408 от 11.08.2008г по ч.гр.дело № 1515/2008г г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.