О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№27
София. 18.01.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдия Лидия Иванова
ч.т. дело № 486/2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по подадена от „Г” О. , със седалище и адрес на управление с. С., община Д., частна жалба срещу определение от 18.06.2009 г. постановено от Окръжен съд – Кюстендил по ч.гр.д. № 395/2009 г., в частта, с която е оставена без разглеждане молба на дружеството с вх. № 2648/16.06.2009 г. С посочената молба е искано спиране, на основание чл.420, ал.1 ГПК, изпълнението на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, издадено от Районен съд – Дупница по ч.гр.д. № 281/2009 г., с оглед приетото по реда на чл.423, ал.1 ГПК възражение по гр.д. № 304/2009 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
Частният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на определението и по съображения в жалбата и в допълнително подадена молба, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на искането за спиране на изпълнението.
Ответникът по частната жалба – А. Т. Т. от гр. Д. моли да се остави в сила определението. Доводи в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1, изр.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че компетентен да се произнесе по искането за спиране изпълнението по чл.420, ал.1 ГПК е съдът, издал заповедта за незабавно изпълнение. От друга страна обаче са изложени съображения за липса на правен интерес от спирането, предвид произнасянето по същество по частната жалба по чл.419, ал.1 ГПК и потвърждаване на разпореждането на Районен съд – Дупница, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената на основание чл.417, т.9 ГПК заповед за изпълнение. Мотивите на съда са свързани с липсата на съдебно производство, с оглед на което да се преценява правния интерес от спирането и с липсата на данни за исково производство за установяване на вземането. Отразено е и, че няма данни за надлежната представителна власт на подателя на молбата – Н. Д. Н.
Определението е неправилно.
Не може да се сподели изразеното от въззивния съд становище за липса на правен интерес от спирането на принудителното изпълнение, тъй като в случая то произтича именно от потвърденото незабавно изпълнение в производството по чл.419, ал.1 ГПК, в резултат на което е потвърдена изпълнителната сила на издадения по реда на чл. 418, ал.1 ГПК изпълнителен лист. Очевидно, при постановяване на обжалвания съдебен акт съдът е съобразил разпоредбата на чл.419, ал.3 ГПК, съгласно която обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението. Не е преценено обаче, че с приемане на направеното от „Г” О. възражение против заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК, поради това, че заповедта не е била надлежно връчена на длъжника/ чл.423, ал.1, т.1 ГПК/, е осъществено специалното основание за спиране по арг. от чл.420 ГПК, т.е. по силата на закона. Както при заявено възражение по чл.414, ал.1 ГПК пред компетентния по заповедното производство първостепенен съд, така и при приемане на възражението от въззивния съд след доказване на някое от основанията по чл.423, ал.1 ГПК за ненадлежно връчване на заповедта или за несвоевременно упражняване на материалноправната защита срещу заповедта, следва да се приеме, че спирането на принудителното изпълнение е настъпило по силата на закона. В случая, заповедта за изпълнение е издадена въз основа на менителничен документ и предвид действието на приетото възражение, районният съд дължи произнасяне по подадената от дружеството жалбоподател молба, с оглед настъпилото по силата на закона основание за спиране на принудителното изпълнение. В този смисъл е и изразеното от ВКС становище в определение № 454/29.12.2008 г. по ч.гр.д. № 2260/2008 г.
Предвид изложеното, атакуваният процесуален съдебен акт следва да се отмени, като делото се изпрати на Районен съд – Дупница за произнасяне по спирането, на основание чл.420, ал.1 ГПК. В случая не са налице предпоставките за разрешаване по същество на въпроса по частната жалба, тъй като изобщо липсва произнасяне от компетентния съд.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 18.06.2009 г. постановено от Окръжен съд – Кюстендил по ч.гр.д. № 395/2009 г. в обжалваната част.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Дупница, по компетентност, във връзка с молба вх. № 2648/16.06.2009 г., подадена от „Г” О. за спиране на принудителното изпълнение на основание чл.420, ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: